Метеорит, открит в Африка, променя всичко, което знаем за Луната

През 2023 г. в Африка беше открит метеорит на 2,35 милиарда години с уникален химичен състав, запълнил голяма празнина в разбирането ни за вулканичната история на Луната.

Резултатите от анализа на метеорит 16286 от северозападна Африка, представени на конференцията „Годшмит“ в Прага, дават представа за това как се е развила вътрешността на Луната. Акцентът пада върху дългосрочния характер на вулканичната ѝ дейност.

Анализ на учени от университета в Манчестър подкрепя теорията, че Луната е запазила вътрешни процеси на генериране на топлина. Те са подхранвали вулканичната активност в няколко различни фази.

Анализът на изотопите на оловото датира образуването на скалата на около 2,35 милиарда години.

Период, от който съществуват малко лунни проби, което я прави най-младият базалтов лунен метеорит, открит на Земята.

Неговият рядък геохимичен профил го отличава от тези, върнати от предишни лунни мисии.

А химическите доказателства сочат, че вероятно се е образувал от лава, която се е втвърдила след излизането си от дълбините на земния спътник.

„Лунните скали, върнати от мисии, са фантастични, но те са ограничени до непосредствените райони около местата на кацане на тези мисии. За разлика от тях, лунните метеорити могат потенциално да бъдат изхвърлени от удари, случващи се навсякъде по лунната повърхност“, казва казва д-р Джошуа Снейп от университета в Манчестър.

„Има известна случайност в това, че тази проба пада на Земята и разкрива тайни за геологията на Луната без огромните разходи за космическа мисия“, допълва още той.

Скалата е вид лунен вулканичен базалт, наречен оливин-фирен базалт, който съдържа относително големи кристали от минерала оливин.

Съдържа също умерени нива на титан и високи нива на калий.

В допълнение към необичайната възраст на пробата, това изследване разкрива, че изотопният състав на оловото в скалата, геохимичен отпечатък, запазен от времето на образуването ѝ, показва, че тя произхожда от източник с необичайно високо съотношение на уран към олово.

Тези химични следи биха могли да помогнат за идентифициране на механизмите, които са позволили периоди на продължително вътрешно генериране на топлина на Луната.

„Възрастта на пробата е особено интересна, защото запълва близо милиард години дълга празнина в историята на лунната вулканична активност. Тя е по-млада от базалтите, събрани от мисиите „Аполо“, „Луна“ и „Чан’е 6“, но по-стара от много по-младите скали, донесени от китайската мисия „Чан’е 5“.“, твърдят експертите.

„Нейната възраст и състав показват, че лунната вулканична активност е продължила през този период от време, а нашият анализ предполага непрекъснат процес на генериране на топлина на Луната, потенциално от разпадане и производство на радиогенни елементи.“

Лунните камъни са рядкост, така че винаги е интересно, когато получим нещо, което се откроява и изглежда различно от всичко останало.

„Тази конкретна скала повдига нови въпроси за това кога и как е възникнала вулканична активност на Луната и с по-нататъшен анализ, който да определи произхода ѝ на повърхността, тази скала ще ни даде насоки за бъдещи мисии за връщане на проби“, разкрива д-р Снейп.

311-грамовият метеорит е само един от 31-те лунни базалта, официално идентифицирани на Земята.

Неговият отличителен състав от разтопени стъклени джобове и жилки предполага, че вероятно е достигнал лунната повърхност чрез удар на астероид или метеорит, преди да бъде изхвърлен и в крайна сметка да падне на Земята.

Това събитие затруднява датирането на скалата, но изследователите оценяват възрастта ѝ на плюс или минус 80 милиона години.