Термоядреният реактор (ITER) е завършен, въглищата скоро остават в миналото

Международният термоядрен експериментален реактор (ITER) вече е факт. Централен соленоид, създаден в САЩ, ще се превърне в „сърцето“ на гигантски токамак в Южна Франция, който обещава да пресъздаде енергията на Слънцето. Това е пробив в надпреварата за чиста енергия, обединяващ 33 държави, съобщава пресслужбата на ITER.

ITER е най-големият проект в света за използване на ядрен синтез, процесът, който захранва звездите.

За разлика от деленето (както в ядрените реактори), термоядреният синтез свързва водородни атоми, освобождавайки огромни количества енергия – без емисии на въглерод или дългоживеещи радиоактивни отпадъци.

Токамак е „поничка“, където плазмата (горещ газ от заредени частици) се държи при 150 милиона градуса по Целзий чрез магнитни полета, за да предизвика сливане на атомите.

Централният соленоид на ITER с тегло 1000 тона създава магнитно поле, способно да повдигне самолетоносач, като държи плазмата в желаната форма.

Завършването на магнитната система е ключова стъпка. Включва шест пръстеновидни магнита (от Русия, Европа, Китай), охладени до -269 °C с течен хелий за свръхпроводимост. Заедно те образуват 3000-тонна структура, която „улавя“ плазма, нагрята до 150 милиона°C – 10 пъти по-гореща от ядрото на Слънцето.

ITER има за цел да постигне 500 MW изходна мощност от 50 MW входна мощност – 10 пъти входната мощност – създавайки самоподдържаща се „горяща плазма“.

Това не е за електрическата мрежа, а за да се докаже, че синтезът е възможен.

Представете си плазмата като супа в тенджера, кипяща на милиони градуси. Магнитите са „ръцете“, които предпазват супата от разливане, докато атомите „се готвят“ и осигуряват енергия. Тази сложна система, сглобена от части от три континента, е завършена.

„С ITER показваме, че устойчивото енергийно бъдеще и мирният път напред са възможни“, казва Пиетро Барабаски, директор на ITER.

Съединените щати създадоха соленоида, Европа – вакуумната камера, Русия – свръхпроводниците, а Индия, Китай, Корея и Япония допринесоха за охлаждането и отоплението.

През 2024 г. ITER стартира програма за споделяне на данни с частния сектор, ускорявайки научните изследвания.

Първият плазмен експеримент (2033–2034) и синтезът на деутерий-тритий (2039) обаче са все още далеч.

Закъсненията, дължащи се на пандемията, и дефектите (като например спукани тръби), увеличиха бюджета. Частните компании обещават по-бърз синтез, но проектите им са по-малки и не са доказали ефективност при големи мащаби.

ITER е символ на сътрудничество. Ако успее, термоядреният синтез може да се превърне в неограничен източник на енергия, замествайки въглищата и газа.