Междузвездните метеори може да са били изстреляни от свръхнови

В научнофантастичния филм от 1953 г. „Идва от космоса“ главните герои Джон Пътнам и Елън Фийлдс стават свидетели на сблъсък с метеор близо до родния им град. Поне те смятат, че това е удар на метеор. Когато пристигат на мястото на катастрофата, те откриват, че това изобщо не е метеор, а свален извънземен космически кораб. Това, което следва, е поредица от космически недоразумения, водещи до напускането на извънземните и възобновената изолация на човечеството от по-голямата галактическа общност.

Ако междузвездни извънземни някога наистина са посещавали нашата планета, те вършат добра работа да го скрият. Ние обаче сме били посещавани от обекти отвъд нашата слънчева система и едва наскоро измисляме как да ги идентифицираме. През 2017 г. колективното въображение на света беше завладяно от пристигането и бързото заминаване на Оумуамуа, първият документиран междузвезден обект, прелетял край нашата планета. Смята се, че е бил астероид с форма на палачинка с дължина около 115 метра.

Две години по-късно, през август 2019 г., астроном любител откри втория потвърден междузвезден посетител, когато забеляза 2/I Борисов в нощното небе.

Сега астрономите са открили два допълнителни междузвездни обекта – единият от тях е потвърден, докато другият остава кандидат – само че тези далечни приятели не махаха на Земята, докато прелитаха. Осъществиха контакт.

През 2014 г. IM1 беше открит от Министерството на отбраната на САЩ, докато изгаряше в атмосферата. Пет години по-късно той беше определен като кандидат за обект с междузвезден произход. Този произход беше потвърден през 2022 г. Обектът имаше маса от около 460 килограма, диаметър около половин метър и се движеше с приблизително 60 километра в секунда, преди да се удари. Всъщност посещението на IM1 предшества Оумуамуа с почти четири години, но не знаехме, че е междузвезден до по-късно, така че Оумуамуа получава трофея.

Чрез измерване на светлинния пик, докато IM1 се разпада, учените успяха да оценят неговата материална здравина, да получат представа от какво е направен и да го сравнят с други известни космически обекти. Те откриха, че той е приблизително 20 пъти по-силен от типичните каменисти метеорити и приблизително два пъти по-силен от среден железен метеорит. След това изследователите се обърнаха към каталога на огнените топки, поддържан от Центъра за изследване на обекти в близост до Земята, с надеждата да намерят подобни обекти.

Там намериха друг кандидат на име IM2. Той беше открит през 2017 г. и се смята, че е бил приблизително метър дълъг, приблизително 10 пъти по-масивен от IM1 и се движи с около 40 километра в секунда. Все още не е сигурно дали IM2 също е междузвезден по произход, но неговите характеристики предполагат, че е така. Както IM1, така и IM2 са сред най-силните огнени топки, които CNEOS е открил. Те се нареждат на първо и трето място от 273 обекта по здравина на материала според авторите на статията. Те са богати на желязо до степен, която обикновено не виждаме в нашата собствена слънчева система.

Това, че са толкова различни от местните космически скали, подкрепя идеята, че са дошли от някъде другаде. Те просто не се държаха като идващи от нашия квартал. Нещо повече, изследователите посочиха, че ако приемем, че тези обекти са представителни за фоновата популация на космически скали, тогава комбинираното им откриване предполага, че приблизително 40% от всички огнеупорни елементи, т.е. метали с висока точка на топене – са уловени в скали около метър по размер.

Ако случаят е такъв, чистото изобилие от тях е твърде голямо, за да идва от планетарна система. Сигурно са се образували по друг начин. Едно потенциално обяснение е, че те са се образували вътре в свръхнова и са изхвърлени като „богати на желязо куршуми“ в цялото пространство. Ако предположим, че междузвездният произход на IM2 е потвърден и останалата част от хипотезата е валидна, това означава, че живеем във вселена, пълна с бездомни супернови.

От време на време един от тези диви изстрели намира пътя си през космоса, в нашата слънчева система, и ярко гори, докато се разпада в атмосферата. Това е достатъчно, за да ви направи благодарни за атмосферната броня на нашата планета, в противен случай щяхме да сме малко повече от планетарна възглавничка за игли, изпъстрена с междузвездни рани.

Така и така си тук …

… искаме да те помолим за услуга. Ние сме малка независима редакция, което значи, че сами си решаваме какво да правим и за какво да пишем. Нямаме абсолютно никакви зависимости към рекламодатели, собствениците ни не са милионери, нямаме никакви взаимоотношения с политици или пък бизнесмени. Никой не редактира редактора. Никой не „насочва“ мнението ни. Затова ти можеш да ни подкрепиш. Ако ни четеш редовно и смяташ, че статиите, които качваме са полезни, интересни или забавни, може да натиснеш бутона по – долу и да дариш сума по свое усмотрение.