Мезозойски „бобър“ преживял измирането на динозаврите

Палеонтолози откриха в Мексико, недалече от падането на астероида „убиец“ на динозаврите, останки от древен бозайник, подобен на съвременните бобри.

Той е успял да започне завоевание на сушата стотици хиляди години след измирането на гигантските животни, става ясно от статия, публикувана в сп. Zoological Journal of the Linnean Society.

„Това същество е било по-голямо от почти всички бозайници, живеещи в епохата на динозаврите, и освен това е имало чисто тревопасна диета, каквато не е имало почти нито едно топлокръвно четириного по това време.

Откритието на Kimbetopsalis simmonsae показва, че бозайниците много бързо са еволюирали и са заемали нови ниши, освободени за тях от астероида“, казва Стивън Брусат (Steve Brusatte) от Единбургския университет (Шотландия).

Брусат и колегите му открили праисторическия „бобър“, преживял най-голямата космическа катастрофа в историята на Земята, като изучавали фосилизираните останки на древни четириноги, открити в Северозападно Мексико и в южната част на САЩ в отлагания от края на кредата и началото на неозоя, ерата на бозайниците.

Вниманието на учените привлекли необичайно големи зъби и фрагменти от челюстите на неизвестно им животно, което се отнасяло към категорията на така наречените многотуберкулови (Multituberculata) – едни от първите групи бозайници, подобни на гризачи, появили се в средата на мезозоя и измрели дълго преди появата на първите предци на човека.

Това същество е било необичайно голямо – дължината му превишавала метър, а храната му, съдейки по формата на големите му резци и други зъби, е била подобна на тази, с която бобрите се хранят днес.

Това, заедно с възрастта на фосила – около 65 милиона години – позволява да се говори, че много големи бозайници са преживели измирането на динозаврите и са започнали бързо да запълват празните екологични ниши, увеличавайки размерите си и приспособявайки се към нови храни.

Авторите на статията подчертават, че новият вид бозайници ярко демонстрира как неочаквано събитие променя хода на историята на планетата – динозаврите не са могли да преживеят екологичните катаклизми, настъпили след падането на метеорита, но бозайниците са успели.

Не всички учени са съгласни с подобна хипотеза – през 2012 година е публикувано изследване в сп. Nature, в което се изучават същите многотуберкулови бозайници. Авторите са стигнали до извода, че те са започнали да завладяват нови сфери на обитание не след измирането на динозаврите, а 10-20 милиона години преди това.

Причината, според палеонтолозите, е било това, че приблизително по това време са се появили първите цъфтящи растения.