Микро- и нанопластмасата е вътре в нас и бавно ни убива

Нов анализ на метаданни за наличието на микропластични концентрации при хора разкри множество връзки с увреждане на тъканите и други заболявания. Изследването е публикувано в списанието TrAC Trends in Analytical Chemistry.

През последните 70 години пластмасата се превърна във все по-значима глобална стока, засягаща практически всеки аспект от човешкия живот.

През 50-е години на миналия век производството на пластмаса е било около 1,5 милиона тона, но до 2021 г. се е увеличило до 390,7 милиона тона.

Пластмасовите отпадъци вече са почти навсякъде, замърсяват почвата и водните източници, както и се пренасят във въздуха в атмосферата.

Те дори циркулират в хранителната верига, в животинската биомаса.

С течение на времето пластмасата се разгражда, за да образува микро- или нанопластмаси (MNP), за които се предполага, че причиняват различни здравословни проблеми при хора и други организми.

Микропластмаси са открити в човешката дихателна, храносмилателна и епидермална система, както и в нашите репродуктивни органи, всички от които са потенциално свързани с рак и други патологични състояния.

Понастоящем обаче липсват последователни методи за откриване и количествено определяне на MNPs в човешка тъкан, въпреки необходимостта от надеждни данни за оценка на риска и развитие на реакцията.

В новото проучване изследователите са изследвали 61 научни статии за откриването на MNP в човешки тъкани и телесни течности, както и 840 налични статии, публикувани в 237 списания, които включват ключови думи, свързани с MNP и токсикологията.

Прегледаните проучвания използват различни методи за идентифициране на пластмаси в човешка тъкан, включително спектроскопия, микроскопия и пиролитична газова хроматография – техника за химичен анализ, която разбива пробите на по-малки компоненти за оценка – с помощта на масова спектрометрия.

Резултатите документират наличието на микропластмаса в различни части на тялото, включително артерии, вени, костен мозък, кръвни съсиреци, кожа, сперма, тестиси, матка и плацента.

Тя присъства в храносмилателната и дихателната системи на хората, в слюнката, храчките, върху сливиците, белите дробове, черния дроб и в камъните в жлъчката и изпражненията.

Анализът разкрива различни важни резултати.

Първо, вдишването изглежда е най-честият начин за навлизане на микропластмаса в човешкото тяло. Въпреки че не е ясно дали някои полове са по-уязвими, възрастта изглежда е фактор.

Анализът установи, че децата, особено бебетата и децата в предучилищна възраст, изглеждат по-податливи.

„Това може да се дължи на факта, че децата пълзят в затворени пространства и тяхната имунна система все още не е развита“, пишат авторите в статията си.

Изследователите също така са установили, че хората над 60 години също са по-податливи от по-младите хора.

Токсикологичните проучвания показват, че MNP могат да причинят оксидативен стрес – състояние, при което тялото изпитва дисбаланс на свободни радикали и антиоксиданти – митохондриална дисфункция, различни възпалителни реакции и апоптоза – вид клетъчна смърт – в различни клетки.

Предполага се също, че MNP могат да преминат кръвно-мозъчните и чревно-мозъчните бариери, което води до различни невродегенеративни заболявания.

Ракови заболявания, възпалителни заболявания на червата, атеросклероза и тромбоза, между другото, са потенциално свързани с концентрациите на частици микропластмаса.