Мистерията се разплита: Статуите на остров Пасха буквално са „ходили“

Години наред изследователите се чудеха как древните жители на Рапа Нуи са направили това, което изглеждаше невъзможно. А именно преместили са своите култови статуи моаи.
Използвайки комбинация от физика, 3D моделиране и наземни експерименти, екип, състоящ се от преподаватели от университета в Бингхамтън, потвърди, че статуите наистина са се движили.
Разбира се, не сами, а с помощта на малки въжета и с участието на удивително малък брой хора.
След като са проучили почти 1000 статуи моаи, професорът по антропология от университета в Бингхамтън – Карл Липо, и Тери Хант от университета в Аризона откриха, че жителите на Рапа Нуи вероятно са използвали въже и са „премествали“ гигантските статуи по зигзагообразни, внимателно прокарани пътища.
Липо и колегите му по-рано са демонстрирали чрез експерименти, че големите статуи са били „премествани“ от каменоломната до церемониалните платформи с помощта на вертикално люлеещо движение.
Това поставя под съмнение теорията, че статуите са били премествани в легнало положение върху дървени приспособления.

„След като ги завъртите, преместването вече не е никак трудно – хората ги дърпат с една ръка. Това спестява енергия, а статуите се движат много бързо“, обяснява Липо.
„Най-трудно е да ги накарате да се люлеят. Съответстват ли експерименталните данни на това, което очакваме от гледна точка на физиката?“, питат експертите.
За да проучи как би се движила по-голяма статуя, екипът на Липо е създал 3D модели на моаи с висока разделителна способност. И определи отличителните характеристики на дизайна – широки основи във формата на буквата D и наклон напред. Това позволява да се движат с люлеещи се, зигзагообразни движения.
За да провери теорията на практика, екипът е построил копие на моаи с тегло 4,35 тона с характерната „наклонена напред“ конструкция.
Общо 18 души са успели да преместят моаи на 100 метра само за 40 минути, което е сериозен напредък.
„Физиката има смисъл“, казва Липо.
„Това, което наблюдавахме експериментално, наистина работи. И колкото по-голям става обектът, толкова по-добре работи. Всички характеристики, които наблюдаваме при преместването на гигантски обекти, стават все по-стабилни с увеличаването им, защото това става единственият начин за преместването им“, твърди ученият.
Потвърждение на тази теория са пътищата Рапа Нуи.
Ширината на тези пътища е била 4,5 метра, а напречното им сечение е било вдлъбнато, което е било идеално за стабилизиране на статуите при тяхното придвижване.
„Всеки път, когато са премествали статуя, е изглеждало така, че прокарват път. Пътят е част от процеса на преместване на статуята“, разясни Липо.