Митология на знака Лъв

Съзвездието Лъв е разположено над Северното полукълбо, а древните шумери още преди 5000 години го наричали Лъв Велики. В дълбоката древност именно в Лъв е била разположена точката на лятното слънцестоене. В периода на господството на това съзвездие в южните страни връхлитала страшна жега, пресъхвал Нил. По пустинната земя на Египет се скитали гладни лъвове, търсещи храна. Древните смятали, че когато на небето засвети съзвездието Лъв, на земята се раждат велики царе. Може би затова една от най-знаменитите звезди в Лъв се нарича Регул, което в превод от латински означава „цар”. Съзвездието Лъв е заобиколено от съзвездията Голяма мечка, Малък лъв, Рис, Рак, Хидра, Секстант, Чаша, Дева, Косите на Вероника.

Възможно е и съзвездието Лъв да напомня за първия от 12-те подвига на Херкулес – да убие Немейския лъв. Тази задача му била дадена от Евристей, който смятал, че юнакът ще загине в схватката с лъва. Немейският лъв бил ужасяващо чудовище, което опустошавало околностите на град Немея. Той също като хидрата бил дете на Тифон и Ехидна. Бил удивително едър и имал твърда като стомана кожа, неуязвима за оръжия. Но Херкулес нямал нужда от оръжие – той убил звяра с голи ръце, а от кожата му си ушил плащ. Зевс отбелязал първия подвиг на своя син, като създал на небето съзвездието Лъв.

И ако трябва да направим малко „лирично отклонение”, в сравнение с острата възприемчивост на Рака, който представя женското и лунното начало, знакът Лъв представлява утвърждаване на творчески активното и мъжко начало, стремящо се да се въплъти в независимо Аз, вземайки връх над съдбата и смутните движения на битието. Във всички културни традиции на тази основополагаща космическа енергия са се покланяли като на велико слънчево божество. Това на първо място е бог Аполон, бог на светлината и победител на циклопи.

Той олицетворява най-плашещите и отблъскващи сили на подсъзнанието. Може да приведем дори мита за Хелиос – бога Слънце, който обитава дворец, искрящ в кристали и скъпоценни камъни, и сяда на ослепително сияещ трон. Хелиос често е изобразяван в вид на огромно око, гледащо в космическата бездна. Тези два образа представляват божествената страна на знака – как мъжкото начало започва да се вписва в действителността.

Човешката страна на Лъв доста е отразена нагледно в легендата за Херкулес. Той е класически тип на герой и дори свръхчовек, понеже той, смъртният, с постъпките си заслужил правото да бъде редом до боговете. Но след живота, пълен с титанични подвизи, Херкулес се срещнал с гнева на баща си Зевс, който му изпратил тежка болест, задето в пристъп на гняв убил сина на Еврит. Изцеление можело да дойде само ако Херкулес бъде продаден в робство за три години. Така и Лъвовете, за да достигнат истинско съвършенство, трябва да се научат да се смиряват и да принасят в жертва собствената си индивидуалност и най-големите си илюзии.

Обръщали ли сте внимание, че много фонтани и фризове на старинни здания са украсени с лъвски глави? Тази традиция има дълбоки корени и е дошла в Европа още по времето, когато древноегипетското изкуство и архитектура са били канонизирани и са станали класика.

В Египет Лъвът винаги е бил почитан като свещено животно. На него е наречен най-топлият месец – август, когато само водата може да спаси от летния зной. През пролетта, при разлива на Нил, когато земята била наситена с влага, част от водата била събирана в шахти, а върху тях били поставяни отвори във вид на лъвска глава с открита паст. От пастта бликала вода. Тези древни фонтани са влизали в култовите съоръжения на египетския бог на слънцето Ра.