Митология на знака Риби

Съзвездието Риби затваря кръга на зодиакалните знаци. На небосвода то се намира между Водолей и Овен, северно от него са разположени съзвездията Пегас и Андромеда. Обикновено съзвездието се дели на две половини – северна и южна. Северната част е разположена под Андромеда, а западната намира място между Водолей и Пегас. При преминаването на Слънцето през Южното в Северното полукълбо то достига точката на пролетното равноденствие, която се намира в съзвездието Риби. В съзвездието влизат неярки звезди, най-ярката е Кулат Нуну.

И така, стигнахме до знака Риби, до края на бездната, до свършека на времето. Вселената се разпада, поколенията се сменят, културите се претопяват във вълните на огромното море, чиито вълни лижат бреговете на вечността. Основните черти на този знак са широко представени в легендите и митовете на гърци и римляни. Например мита за Тифон, въплъщение на чудовищния хаос, баща на такива чудовища като Орфо, Цербер и Лернейската хидра.

Друг характерен сюжет е легендата за Медуза, чиято хипнотична власт била смъртно опасна. Героят на още един мит – Протей, отразява податливият и променлив характер на Рибите. Това създание охранявало морските стада на Нептун и имало свойството да приема всякакъв образ, за да пъди неканените гости. Древните гърци смятали, че сирените със своите песни очаровали хората, отклонявали ги от пътя и ги погубвали. И накрая ще бъде несправедливо да не споменем Нептун, бога на моретата и океаните, заедно с всичките съпътстващи го тритони и наяди.

Една легенда разказва, че когато Слънцето при своето видимо движение по еклиптиката влизало в съзвездието Риби, започвали да валят силни пролетни дъждове. Тогава на небето се появявали две риби.

Древните гърци са видели съзвездието Риби в най-различни митологични разкази. Всяка сутрин, когато лъчите на Хелиос започвали да позлатяват високите планински върхове и когато капчиците вода още блестели по зелената трева, из дълбините излизали заловени за ръце нереидите – петдесетте дъщери на морския бог Нерей. Те весело играели и лудували на морския бряг. Песните им били толкова хубави, че стихвали бурните вълни на морето, заслушвали се зверовете…

Веднъж една от тях – красивата Галатея, се отделила от сестрите си, за да гони пеперуда. През това време оттам минавал младият Акид, син на Семетида. Той бил висок и строен като бог Аполон. Когато Галатея го видяла, забравила пеперудата и го пронизала със дълбоките си сини очи. Акид, който бил очарован от божествената й красота, забравил закъде е тръгнал и се насочил към нея. Двамата млади се обикнали и от този ден станали неразделни.

Всеки ден когато Галатея се покажела на морския бряг, Акид я хващал за ръката и двамата отивали до една малка пещера, недалече от един скалист връх. Не само Акид обичал Галатея. Обичал я също и циклопът Полифем. Веднъж той я видял на морския бряг в нейната сияеща красота и безумна любов пламнала в сърцето му. Никой не смеел да се приближи до ужасния циклоп, за да не бъде разкъсан и изяден от него. Галатея също се уплашила от вида му и винаги бягала и се криела от него, но любовта на Полифем към Галатея растяла все повече.

Всеки ден Полифем докарвал многобройните си стада овце до високия планински връх, сядал на него и започвал да свири на свирката си. Звуците се разнасяли далече и достигали до самите Акид и Галатея, които седели до любимото си място до пещерата, далече от погледа на Полифем. Един ден той ги съзрял и обезумял, скочил от планинския връх и се затичал към тях.

Земята се разтърсила от огромното му тяло, морето се развълнувало. Акид и Галатея се изплашили и се хвърлили в бурното море. Там те се превърнали в риби и заплували в дълбините му, свързани с дълга и широка лента – олицетворение на любовта между тях. Боговете извадили от морето двете риби и ги отнесли на небето. Там те се превърнали в съзвездието Риби.

Друга легенда разказва, че съзвездието Риби е посветено на богинята на красотата Афродита (при римляните – Венера), златоруса красавица с тъмни очи, малко лекомислена и жизнерадостна.

Афродита се родила от морската пяна, след като Кронос кастрирал баща си Уран и хвърлил гениталиите му в морето. Други пък твърдя, че силна вълна изхвърлила раковина на морския бряг, от удара раковината се разтворила и от нея излязла девойка с божествена красота. Боговете я взели на Олимп и й дали името Афродита, а остров Кипър станал нейна родина. На Олимп всички обичали нежния й поглед, смелия нрав и независимия й характер. Но най-вече – заради таланта й да дарява всесилно чувство на любов.

Афродита си имала таен роман с бога на войната Арес, когато била съпруга на Хефест. Те се страхували от разобличение и това се отразило на децата им Фобос и Деймос, Страх и Ужас (така са наречени спътниците на планетата Марс).

Когато била още девойка, Афродита често ходела на остров Кипър. Там тя се запознала със земния юноша Адонис, син на царя на Кипър, когото обикнала страстно. Умният и силен Адонис, възпитан в добри традиции, не отстъпвал на легендарните герои и певъзхождал дори боговете на Олимп. Афродита била покорена от красивия и смел юноша и молела боговете да бъдат благосклонни към него. Простили й избора, само Артемида я предупредила, че не бива да ловуват дивите свине, които тя почитала като свещени.

По цели дни прекарвала Афродита с Адонис. Те почти не се разделяли, заедно ловували из горите, търсели редки цветя, за да украсяват с тях пещерата, която станала техен храм на любовта, а по залез се спускали към морето и плували.

Както веднъж се разхождали по брега и се държали за ръце, неочаквано от водата се показала главата на огнедишащото морско чудовище – Тифон. В паниката Афродита стиснала още по-силно ръката на Адонис и те се хвърлили в морската вода. В този миг Посейдон ги превърнал в две риби, а техните ръце се превърнали в две завързани с възел ленти. Така успели да измамят чудовището.

Афродита рядко оставяла Адонис, а когато се случвало да се разделят, винаги му напомняла за забраната на Артемида да не убива глигани. Веднъж Адонис отишъл на лов, но кучето му надушило звяр, хвърлило се в храстите и подгонило оттам грамаден глиган. Разяреният звяр се носел направо към юношата. Адонис хванал копието си, за да прониже животното, но спомняйки си повелята на Артемида, се поколебал. В същия миг животното с острите си бивни разкъсало гръдта на юношата.

Като научила за трагедията, Афродита се втурнала на помощ на Адонис, без да забелязва, че острите камъни нараняват босите й нозе. Навсякъде, където падали капки кръв, израствали розови храсти – любимите цветя на Афродита. Когато тя намерила Адонис, той лежал смъртно ранен и умирайки, молел Зевс да го дари с последна целувка от любимата му. Афродита умолявала боговете да й позволят и тя да умре, за да не се разделя с любимия си. И тогава Зевс заповядал на бога на подземното царство Хадес да пуска всяка година Адонис на земята и го направил бог на възкръсващата пролетна природа.

Така и станало – зимата и късната есен Адонис прекарвал в царството на сенките, а през останалите месеци – с любимата си в царството на Хелиос. В очакване на срещата всяка година Афродита пробужда нежното цвете на взаимната любов анемония. А на небето боговете поставили съзвездието Риби като символ на всепобеждаващата любов, с която боговете понякога даряват смъртните.

Най-накрая стигаме и до една легенда за Нептун (Посейдон). В древни времена Амфитрита управлявала моретата – тя била една от океанидите. Когато свалили Кронос/Сатурн от властта, синовете му си поделили управляването на света. Зевс/Юпитер станал бог на небето, Плутон – на подземното царство, а на Нептун/Посейдон се паднали океаните. Последният си устроил божествено жилище в морските дълбини. Нептун залюбил Амфитрита, но тя се скрила при титана Океан. Два делфина успели да открият Амфитрита и да я убедят да се омъжи за Нептун. Този брачен съюз укрепил абсолютната власт на Нептун в морето. В знак на благодарност той дарил делфините с безсмъртие и нарекъл в тяхна чест съзвездието, което и до днес се изобразява във вид на две риби.

Има някои разминавания в легендите и вероятно всяка епоха е внасяла по нещо свое в тях. Но дали ще търсим символиката на Рибите в митовете, или в християнството, в което откриваме символа на рибата, във всички времена този знак се е асоциирал със способността за възстановяване, възраждане и изкупление. И с всепрощаващата любов.