Млечният път се формирал отвътре навън

Проектът Gaia – Европейска южна обсерватория“ обединява току-що започналия работа космически телескоп с наземни средства за наблюдение. И наземните части от системата показали отличен резултат още преди получаването на първите плодове от работата на космическия им събрат.

Използвайки данните отVery Large Telescope, разположен в Чили, изследователите начело с Джери Гилмор от Кеймбриджкия университет (Великобритания) установили, че съдейки по разпределянето на химичните елементи в галактичния диск, нашият Млечен път първоначално се е формирал в непосредствена близост до ядрото, а чак след това постепенно е набъбнал във всички страни.

Масивните звезди, които най-често „произвеждат“ едни или други елементи, включително магнезий, ги разхвърлят в своите околности при взрив, който поставя точка на жизнения им цикъл. Макар че това отдавна е известно, проследяването на разпространението на магнезия в различните звезди от галактиката дълго време не беше възможно.

Този път астрономите сравнили съдържанието на магнезий в т.нар. Слънчев кръг – тази част от Млечния път, която се намира вътре в орбитата на нашето Слънце, въртящо се около галактичния център. Учените установили, че звездите в него са богати на магнезий доста по-често от техни аналози извън пределите на този кръг.

Освен това извън кръга звездите могат да бъдат както богати на метали, така и бедни, но средната им възраст е много по-малка, отколкото в кръга, и дори при обща висока металичност магният в тях е по-малко, отколкото при също толкова богати на тежки елементи светила в Слънчевия кръг.

Изяснило се също, че звездите в младия „тънък диск“ от галактиката, имащи възраст до 8 млрд. години, почти до една се характеризират със сходна степен на металичност независимо дали живеят седем, или един милиард години. Освен това много от тях са доста богати на тежки елементи.

Но звездите, по-стари от 9 млрд. години, които са чести за така наречения дебел диск от галактиката, плавно „губят“ металичност с възрастта и нито една от тях, която е прехвърлила тази граница, не може да се похвали с изобилие на тежки елементи. В същото време отделни светила от двата диска могат да имат най-различна възраст и не може да се каже, че в „дебелия“ или „тънкия“ диск са съсредоточени обекти само от едната група.

В близко време тези данни съществено ще бъдат попълнени от наблюденията с космическия телескоп Gaia.

Отчет за изследването ще бъде публикуван в сп. Astronomy and Astrophysics, а с достъпната му версия можете да се запознаете на сайта arXiv.