Морски обитател разкри тайната на безсмъртието

Генът FoxO, открит от германски учени в хидрите, може да обясни феномена на дълголетието при хората и да подкрепи тяхната имунна система за по-добро самочувствие в преклонна възраст. Макар че максималната регистрирана продължителност на човешкия живот е 122 години, рядко има хора, които доживяват до нея, а и на такава преклонна възраст е невъзможно да се съхрани добра физическа форма.

Когато хората остаряват, клетките им губят способност да се размножават. Във връзка с това човек започва да се чувства по-слаб. Ако учените имаха възможност да контролират този процес, хората биха се чувствали добре в продължение на дълги години. За да открият „гена на безсмъртието”, специалисти са изолирали стволови клетки от хидри, а след това се провели анализ на всичките й гени.

Сладководният полип, наречен хидра, за разлика от другите животни е безсмъртен. Причината е, че той се размножава чрез пъпкуване и всяка дъщерна особа трябва задължително да съдържа същите активни стволови клетки, както и майката. В резултат стволовите клетки на хидрата не се променят с течение на времето – те не стареят. Затова хидрата умира само ако бъде изядена или заболее от смъртоносна болест.

Изследователите са разгледали няколко модификации на хидрата с различни нива на гена FoxO – нормално, неактивно и повишено. „Когато сравнявахме активността на гените, открихме, че и в трите нива е активен генът FoxO. Ако той се включи още по-силно, то стволовите клетки започват да се делят още по-активно. Но ако този ген се изключи, хидрите започват да се размножават доста по-бавно и настъпват промени в имунната им система, нещо типично за стареещите организми. Получава се, че генът FoxO е важен за поддържане на стволовите клетки в активен здрав вид при всички животни. Нашата работа обяснява молекулярния механизъм на въпроса защо хидрите живеят вечно. И това наистина е голяма стъпка в разбирането на процеса на стареене”, казва Константин Халтурин, професор от Зоологичния институт при Килския университет „Кристиан Албрехт”.

FoxO е най-активен при хората над 100-годишна възраст, именно затова специалистите смятат, че този ген играе ключова роля в процеса на стареене не само при хидрите, но и при хората. Засега проверка на тази хипотеза е невъзможна, тъй като изисква генетични манипулации, опасни за здравето.

„Все пак теоретично съществува възможност да се променя активността на гена с лекарствени препарати. FoxO е транскрипционен фактор, който регулира активността на други гени, и ако открием химическото вещество, което може да влияе върху активността на самия FoxO, ще можем да поддържаме активността на стволовите клетки на високо ниво и така да продължаваме живота или да подобрим състоянието на по-възрастните”, добавя Халтурин.

„Стареенето на организма в 70% зависи от състоянието на околната среда, храненето, начина на живот и физическата активност. В близко време смятаме да изясним как околната среда влияе върху гена FoxO и други вътрешни фактори”, добавя Томас Бош от Зоологическия институт при Килския университет.