Мощни бури в едното полукълбо генерират перести облаци в другото

Перистите облаци са най-високите облаци в небето. Тънките им нишковидни ивици наподобяват мазки с четка. През деня те са ослепително бели, докато на разсъмване и здрач придобиват розови и златисти нюанси. Но как се образуват?

Експертите класифицират перестите облаци в безброй разновидности.

Ново проучване, публикувано в American Geophysical Union Advances, се фокусира върху механизма им на произход.

По този критерий те могат да бъдат разделени на две категории: плътни облаци, които се разпространяват от върховете на мощни гръмотевични системи, и облаци in situ, които се появяват спонтанно в горните слоеве на атмосферата.

Те са доста различни. Първите се състоят предимно от големи ледени частици и са разпространени в тропиците.

Вторите се срещат до средните географски ширини и съдържат по-малко лед. И все пак досега не е имало надежден начин да се различат надеждно.

Авторите на изследването са разработили и приложили физически базиран интерактивен метод на компютърно зрение към сателитни данни, с помощта на който е била проследена физическата еволюция на облачните системи.

И така е открита неизвестна досега междуполусферна връзка – корелация, между конвекцията от едната страна на Земята (където в момента е лято) и обхвата на облаците от противоположната (зимна) страна.

Механизмът зад тази връзка не е напълно изяснен.

Учените предполагат, че бурите генерират гигантски атмосферни вълни, които пресичат екватора, променяйки температурния профил на горните слоеве на атмосферата и предизвиквайки образуването на перести облаци in situ.

Смята се, че перестите облаци пропускат слънчева светлина, но задържат топлината в атмосферата, създавайки нетен ефект на затопляне.

Сега е необходимо да се разбере дали бъдещите промени в моделите на бурите ще доведат до промени в разпределението и изобилието на перестите облаци.