На 7 хил. години: В България е открита една от най-древните следи от винопроизводство

Археолози откриха древни гроздови семки и керамични съдове, които свидетелстват за производство на вино преди 7000 години.

Откритието е направено в България в праисторическо селище, наречено „Градът на птиците“, в покрайнините на село Юнаците, близо до град Пазарджик, съобщава Arkeonews, позовавайки се на Българската национална телевизия.

Находката, датирана отпреди около 7000 години, включва над 3000 овъглени гроздови семки и фрагменти от керамични съдове. То ни дава най-древните доказателства за винопроизводство на Балканите и едни от най-старите в Европа.

Селището, отдавна признато за едно от най-важните праисторически места в България, разкрива, че древните му жители са били не само изкусни грънчари и търговци, но и едни от първите в Европа, овладели лозарството.

Семената са открити в къща от епохата на халколита (медно-каменната епоха), която е била унищожена от пожар през V хилядолетие пр.н.е.

Според доцент Камен Бояджиев от Националния археологически институт в София, комбинацията от гроздови семки и фрагменти от съдове, както и ботаническият анализ, сочат за ферментация.

„Открихме значително количество овъглени ботанически останки – пшеница, ечемик, леща, нахут. Също така имаме доказателства за събиране на диви плодове като ябълки, круши, дрян, грозде, дори диво грозде. В една къща открихме до два разрушени съда над 3000 гроздови семки. Това, заедно с анализите, сочи за производство на гроздова напитка, най-вероятно вино. И това всъщност е едно от най-ранните доказателства за винопроизводство, откривани някога на Балканите.“, разказва експертът.

Той добави, че виното вероятно е било наливано и консумирано в изящни, елегантни съдове, покрити с графитна рисунка. Истински произведения на занаята, създадени от специалисти по трапезна керамика.

Доскоро най-древните твърдо датирани доказателства за винопроизводство в Стария свят бяха от Южен Кавказ.

Например, разкопките на грузинските хълмове Гадачрили Гора и Шулавери разкриха глинени делви с остатъци от вино, датирани около 6000 г. пр.н.е., а в арменската пещера Арени-1 археолози откриха винарска преса на 6100 години.

Българската находка сега твърдо вписва Балканите в тази древна мрежа от винопроизводствени региони.

Мястото става известно като „Градът на птиците“, защото археолозите са открили там стотици глинени фигурки на птици.

Разкопките показват, че жителите са били майстори, произвеждащи изящни графитни керамични изделия, бижута от злато и медни инструменти.

Те са поддържали далечни търговски мрежи, внасяйки сол от Провадия, кремък от Североизточна България и раковини от Егейско море.

Къщите, често достигащи размери от 60 до 100 квадратни метра, са били не само просторни, но и богато украсени.

Археолозите са открили фрагменти от стенна мазилка, боядисана в червено и бяло – вероятно орнаменти със защитно или ритуално значение.

Любопитно е, че изследователите са открили и над 40 внимателно подбрани овчи кости, вероятно използвани в игри или ритуали, както и глинени фигурки, свързани с култа към Богинята-майка.

Халколитната култура при Юнаците се нарича Боян-Марица. Тя е съществувала в продължение на векове, преди да бъде унищожена от мигриращи степни номади в края на V хилядолетие пр.н.е.