На астероида Ryugu някога е имало „течаща вода“, която е променила вътрешността му

Нов анализ на астероида Ryugu подсказва, че „потенциално опасната“ космическа скала някога е имала течаща вода в ядрото си, вероятно остатък от удара, който я е създал.
Учените в Япония са убедени, че някога вода е текла през сърцевината на астероида Ryugu.
Те са стигнали до това заключение след като са открили нещо необичайно в пробите от космическата скала, върнати на нашата планета преди пет години.
Изненадващите открития имат потенциални последствия и за разбирането как Земята е придобила своята вода, казват изследователите.
Ryugu е астероид с ширина около 900 метра. Обикаля около Слънцето на всеки 474 дни по траектория, която често се пресича с тази на Земята.
Малко вероятно е някога да се сблъска с нашата планета, но все пак е достатъчно голям и се доближава достатъчно до Земята, за да бъде счетен за „потенциално опасен“ от НАСА.
Ryugu беше посетен от японската мисия „Хаябуса 2“ между 2018 и 2019 г. Тя разположи сонда, която събра проби, а през декември 20202 г. те бяха върнати на Земята.
В ново проучване, публикувано в Nature, изследователите са открили химически нередности в тези проби. Понастоящем те могат да бъдат обяснени само с историческото наличие на течаща вода в астероида.
„Открихме, че Ryugu е запазил непокътнат запис на водната активност“, заяви в изявление водещият автор на проучването Цуйоши Иизука, геохимик от Токийския университет в Япония.
Има и „доказателства, че течности са се движили през скалите му“, добави той.
„Това беше истинска изненада!“
Новите открития се появиха, след като екипът анализира радиоактивните изотопи – редки версии на елементи с променена атомна маса – на лутеций (Lu) и хафний (Hf) в пробите.
Lu-176 естествено се разпада в Hf-176 чрез бета разпад, при който елементът изхвърля заредени субатомни частици, като електрони или позитрони, превръщайки ги в нещо друго.
Чрез изчисляване на съотношението между Lu-176 и Hf-176 и сравняването му с полуживота на Lu-176 – времето, необходимо за естественото разпадане на половината от пробата на изотопа – екипът се опита да определи възрастта на пробите.
Но когато извършили анализа си, изследователите открили, че в пробите има прекалено много Hf-176.
Учените твърдят, че единственото нещо, което може да обясни този резултат, е, наличито на древна течна вода, която е отмила по-голямата част от Lu-176 в пробите. Това може да е започнало да се случва скоро след раждането на Ryugu.
Водно минало
„Най-вероятният причинител [за водата] е бил удар върху по-голям астероид, родител на Ryugu, който е разбил скалата и е стопил заровения лед, позволявайки на течната вода да проникне през тялото“, казва Изука.
Неотдавнашен анализ от космическия телескоп James Webb показа, че астероидът, от който е произлязъл Ryugu, може да е довел и до появата на друга скала – Бену. Вторият беше посетен от мисията OSIRIS-REx на НАСА, която по-късно върна проби от него на Земята през септември 2023 г.
Досега в пробите от Бену не са наблюдавани подобни признаци на течаща вода. Това създава несигурност относно произхода на двата астероида.
Като се има предвид, че Ryugu вероятно е имал течаща вода, изследователите също така смятат, че неговият родителски астероид може да е съдържал лед в продължение на поне един милиард години след образуването на Слънчевата система.
„Това променя начина, по който мислим за дългосрочната съдба на водата в астероидите“, казва Изука.
„Водата е останала там за дълго време и не се е изчерпала толкова бързо, колкото се смяташе.“
Широко прието е мнението че по-голямата част от водата на Земята вероятно е дошла от сблъсъци с астероиди, комети или други планетезимали в ранните дни на Слънчевата система.
Новите открития подсказват, че астероидите може да са играли много по-голяма роля в този процес.
Изследователският екип планира да анализира фосфатните жили в пробите, което би могло да определи по-точно възрастта на водата, и да разгледа по-отблизо изотопите от астероида Бену, за да види дали и той има признаци на течаща вода, пише Space.com.