На повърхността на луната на Юпитер – Европа, е забелязан гигантски черен „паяк“

Мистериозната луна на Юпитер, Европа, отново привлича вниманието на международната научна общност.

Сондата „Галилео“ на НАСА откри странна структура, наподобяваща паяк или звезда преди 20 години. Едва сега изследователите осъзнаха, че тези следи биха могли да бъдат ключ към откриването на подземни солени езера и дори потенциален живот. Изследването е публикувано в Planetary Science Journal.

Вътре в кратера Мананан на повърхността на Европа се намира уникално образувание, наречено Дамхан Ала (на ирландски „паяк“). Това е разклонена мрежа от хребети и корита, напомнящи паяжина.

За първи път е забелязана в края на 90-е години на миналия век. Но произходът ѝ е обяснен едва две десетилетия по-късно, благодарение на цялостен анализ.

Ключът към космическа мистерия

Отговорът се крие във феномен, наречен „езерни звезди“ на Земята. Те се образуват, когато разтопената вода изпод леда излиза през пукнатина, разпространява се и разтваря околния сняг, създавайки характерни дървовидни шарки.

„Паякът“ на Европа изглежда почти идентично.

Екип от учени, комбинирайки полеви наблюдения, експерименти и моделиране, стига до заключението, че паякообразните характеристики на студения спътник на Сатурн са следи от изригване на солена вода изпод леда.

Изследователите предлагат няколко сценария за образуването на Дамхан Ала на повърхността на Европа.

Мощен удар от метеорит вероятно е напукал ледената кора на Европа. Солената вода от подледниковия океан изригва под налягане през дупката и достигна повърхността. При изключително студени условия тя тече за кратко, създавайки разклоняващи се канали, и след това бързо замръзна, оставяйки трайна следа.

Това означава, че „паякът“ може да показва локален резервоар с вода, скрит под тънък слой лед.

Наличието на достъпна вода в течно състояние и органична материя прави подледниковия океан на Европа основен кандидат за търсене на живот в Слънчевата система.

Характеристики като Дамхан Ала служат като естествени маркери, показващи къде може да е скрита вода под кората.

Настоящият анализ се основава на данни от сондата „Галилео“ на НАСА, която изгоря в атмосферата на Юпитер през 2003 г. Нови открития могат да се очакват от новата мисия на НАСА „Европа Клипър“, планирана да достигне Европа през 2030 г.

Нейните висококачествени изображения ще позволят детайлно проучване на „паяка“ и идентифициране на подобни структури, картографирайки най-обещаващите зони за живот.