Надежди, че роувърът Perseveranc може да намери знаци от живот на Марс

Ново изследване сочи, че делта на река, която се е вливала в кратера Йезеро (Jezero) на Марс – ще бъде дестинацията на следващия роувър на НАСА на Червената планета.

Разнообразните ивици земя, видими и от космоса, разкриват реки, навремето пресичали повърхността на Марс. Учените се питат обаче – за колко време там е текла вода? Достатъчно време, за да запази доказателства за древния живот на планетата, според ново проучване на университета в Станфорд.

Учените предполагат, че кратерът Jezero на Марс – мястото на следващата мисия на НАСА с роувър на Червената планета – може да бъде добро място за търсене на маркери на живота.

Нов анализ на сателитни изображения подкрепя тази хипотеза. Моделирайки продължителността на времето, необходимо за формиране на слоевете на утайката в споменатата делта, депозирана от древна река, докато се излива в кратера, изследователите стигат до извода, че ако животът веднъж е съществувал близо до повърхността на Марс, следи от него биха могли да бъдат уловени в слоевете на делтата.

„Вероятно е имало вода за значително време на Марс и тази среда е била със сигурност обитаема, дори и да е била в определени периоди суха“, според водещия автор Матьо Лапотре, доцент по геоложки науки в Станфордския университет. „Показахме, че утайките се отлагат бързо и че ако има органични вещества, те биха били погребани бързо, което означава, че вероятно биха били запазени и защитени.“

Кратерът Jezero е избран за следващата мисия на роувър на НАСА, отчасти защото мястото съдържа делта, за която на Земята е известно, че ефективно съхранява органичните молекули, свързани с живота. Но без разбиране на скоростите и продължителността на събитията за изграждане на делта, аналогията остава спекулативна.

Новото изследване, предлага насоки за възстановяване на проби, за да се разбере по-добре древния марсиански климат и продължителността на формацията на делтата, която ще изследва роувърът Perseverance на НАСА. Той се очаква да стартира през юли 2020 г. като част от първата мисия за връщане на проби от почвата на Марс.

Проучването включва неотдавнашно откритие, което учените направиха за Земята: Еднонишковите синусовидни реки, които нямат растения над бреговете си, се движат настрани около десет пъти по-бързо от тези с растителност. Въз основа на силата на гравитацията на Марс и приемайки, че Червената планета не е имала растения, учените изчисляват, че формирането на делта в кратера Jezero е отнела поне 20 до 40 години, но вероятно това е ставало с прекъсвания и в крайна сметка е продължило около 400 000 години.

„Една от големите неизвестности на Марс е продължителността на процесите“, казва Лапотре. „Като намерим начин да изчислим скоростта на процеса, можем да започнем да изясняваме самия процес.“

Тъй като реките с меандри най-често се срещат с растителност на Земята, реки без растения до голяма степен липсват. Смятало се е, че преди появата на растенията са съществували само реки, съставени от множество преплетени канали. Сега, след като изследователите знаят как да ги търсят, те са открили напластяващи реки и на Земята, където също няма растения, като например в McLeod Springs Wash в басейна на Тоябе на Невада.

Изследователите също така изчислили, че наводненията и излизанията на водата от коритата на реките, допринасящи за значително натрупване на делта, са били около 20 пъти по-редки на древен Марс, отколкото са на Земята днес.

„Хората все повече мислят за факта, че потоците на Марс вероятно не са били непрекъснати и че е имало моменти, когато всичко е било сухо“, казва Лапотре. „Това е нов начин за поставяне на количествени ограничения за определяне на това колко често потоците са съществували на Марс.“

Откритията от кратера Jezero могат да помогнат на разбирането за това как се е развил животът на Земята. Ако животът някога е съществувал на Марс, той вероятно не се е развил отвъд едноклетъчния стадий, казват учените. Това е така, защото кратерът Jezero се е образувал преди повече от 3,5 милиарда години, много преди организмите на Земята да станат многоклетъчни.

Ако животът някога е съществувал на повърхността, еволюцията му е била спряна от някакво неизвестно събитие, стерилизирало планетата. Това означава, че марсианският кратер би могъл да служи като своеобразна капсула на времето, запазваща признаци на живота, какъвто някога е съществувал и на Земята.

„Да можем да използваме друга планета като лабораторен експеримент за това как животът би могъл да започне някъде другаде или където има по-добър запис за това как животът е започнал изобщо – това всъщност би могло да ни научи много за това как е възникнал живота на Земята“, казва Лапотре , „Това ще бъдат първите образци, които ще получим от почвата на Марс и след това ще върнем на Земята, така че ще е доста вълнуващо.“