Най-бързите астероиди трябва да имат спътници

Постепенното натрупване и анализ на данни за най-компактните „обитатели“ на Слънчевата система доведе астрофизиците до неочакван извод. А именно, астероидите, които показват най-високи скорости на въртене, вероятно имат спътници – въпреки че доскоро двойните системи се смятаха за редки и екзотични.

Освен това се появи ясна връзка между наличието на спътници и формата на „основното“ тяло. Което ни позволява да погледнем по нов начин върху мистерията на техния произход.

Астероидите напоследък привличат особен интерес от страна на изследователи от цял ​​свят.

Това до голяма степен се дължи на факта, че проектите за добив на минерали от повърхността им вече не изглеждат като научна фантастика и са се превърнали в практически задачи.

Широко известен (65803) беше Didimos, в чийто спътник, наречен Dimorphos, преди три години се разби сондата DART на НАСА – за първи път в историята успешно (дори твърде успешно) променяйки орбитата на космическо тяло. След това събитие, двойните астероидни системи получиха специално внимание.

Към днешна дата в близост до Слънцето е потвърдено съществуването на 13 двойни системи с централен обект с диаметър над 100 километра.

И, наблюдавайки ги, астрономите отбелязаха една обща подробност: почти винаги спътници са били откривани около бързо въртящи се астероиди. И също така имат доста удължена форма.

В същото време появата на подобни системи все още до голяма степен остава загадка, която екип от учени от Франция, Чехия, САЩ, Япония и Швейцария възнамеряват да разрешат.

Изследователите са провели серия от подробни компютърни симулации, комбинирайки различни условия на сблъсък (които биха могли да откъснат по-малко парче от по-голям астероид).

Основната задача беше да се разбере защо отломките не падат обратно върху родителското тяло, а „се заклещват“ в орбитата му? Постепенно става ясно, че формата на астероида играе ключова роля в това, което се случва след неочакван удар.

В крайна сметка, само дългосрочното моделиране позволява да бъде начертана повече или по-малко пълна картина: „Не е важен мащабът на сблъсъка, а ъгловият момент, който може да доведе до неправилно оформено основно тяло и множество спътници в стабилни орбити. Дори успяхме да се задълбочим малко повече и да разберем откъде идва материалът за спътниците. Оказа се, че обикновено се намира на дълбочина 10-20 км“, казва ръководителят на изследователската група Кевин Уолш.

Последните открития са особено важни в светлината на бъдещи минни експедиции, тъй като внимателното изучаване на малки фрагменти ще помогне за оценка на геоложката привлекателност на родителското тяло.