Най-големият кратер на Луната съдържа останки от древен океан: Какво откриха учените

Огромен кратер на Луната вероятно съдържа части от първичната мантия и останки от древен магмен океан, смятат учените. Астронавтите биха могли да донесат проби от тази мантия обратно на Земята, което ще ни позволи да научим за последните етапи от формирането на Луната, пише Space.

Преди около 4,3 милиарда години астероид се е ударил в Луната, създавайки ударен кратер, известен сега като басейна Южен полюс-Айткен. Това е най-големият кратер на Луната, разположен от южната страна на спътника на Земята, с размери 2400 на 2050 км.

Басейнът Южен полюс-Айткен получава името си от две характеристики, разположени на противоположните му страни: кратерът Айткен на север и южният полюс на Луната.

След удара на астероида материал от първичната мантия е бил изхвърлен върху лунната повърхност и все още е там.

Джеф Андрюс-Хана, планетарен учен от Университета на щата Аризона, и неговите колеги смятат, че ударът е изхвърлил останки от магмен океан върху повърхността на Луната.

Водещата теория за образуването на Луната предполага, че преди около 4,5 милиарда години обект с размерите на Марс се е сблъскал с младата Земя, създавайки Луната. Но първоначално тя е била разтопена и гореща.

Разтопеният материал на мантията бавно се охлажда и започва да кристализира. Минералите с ниска плътност се издигат на повърхността, за да образуват земната кора, докато по-плътните минерали потъват във вътрешността на Луната.

Учените смятат, че по време на формирането на Луната се е образувал магмен океан.

В същото време, част от материала, компоненти като калий, редкоземни елементи и фосфор, които се наричат ​​KREEP, не се превръщат в кристали, а започват да се концентрират в магмата.

Когато Андрюс-Хана и колегите му разгледали карти на Луната, те открили, че басейнът Южен полюс-Айткен съдържа значителни количества торий, който е свързан именно с магмата. Учените са стигнали до заключението, че бавно кристализиращ магмен океан е изтекъл от кората след удара на астероида.

Учените казват, че материал от най-големия кратер на Луната може да даде представа за късната еволюция на нейната вътрешност и за магмения океан.

Астронавтите на НАСА, които ще кацнат на Луната през следващите години, ще могат да вземат проби от древната мантия и да ги донесат обратно на Земята. Това ще позволи да се определи кога се е образувал магменият океан на Луната.