Тестваха в Арктика най-големия в историята парашут за кацане на Марс

В рамките на подготовката за мисията ExoMars в Арктика бе тестван най-големият парашут, създаван някога за кацане на Марс.

Стратосферен хелиев аеростат издигна макет на спускаем модул и го пусна над Полярния кръг от височина около 30 км. Това доведе до успешното разгръщане на двата огромни парашута от техните пръстеновидни контейнери.

„Радваме се да потвърдим, че разполагаме с парашутна конструкция, способна да функционира на Марс – амбициозна система с най-големите парашути, използвани някога извън Земята“, заяви Лука Ферачина, системен инженер на модула за вход, спускане и кацане ExoMars към Европейската космическа агенция.

Височинното пускане бе проведено в Космическия център „Есрейндж“ на Шведската космическа корпорация в Кируна, Северна Швеция.

Как се симулира кацане на Марс на Земята?

За да се пресъздадат условията на разредената марсианска атмосфера (около 1% от плътността на земната атмосфера на морското равнище), аеростатът трябваше да се издигне на значителна височина.

Комбинацията от скорост и ниска атмосферна плътност е ключова за симулацията.

Парашутите на ExoMars се задействаха на 29 км – около три пъти по-високо от крейсерската височина на пътническите самолети.

Макетът на капсулата бе в свободно падане около 20 секунди, достигайки почти скоростта на звука, преди парашутите да се разгърнат последователно.

„Тестовете на Земята ни дават увереност, че всички елементи работят според очакванията“, обясни инженерът.

Височинните пускания изискват сложна логистика и строги метеорологични условия.

Инфраструктурата на „Есрейндж“ и дългогодишният опит с стратосферни аеростати го правят идеално място за подобни тестове.

Два парашута за по-голяма сигурност

Кацането на Марс е рисковано начинание. За шест минути спускаемият модул трябва да намали скоростта си от 21 000 км/ч до безопасно кацане, за да запази ценния си товар – марсохода „Розалинд Франклин“.

За целта се използват топлинен щит, два основни парашута (всеки със собствен извличащ парашут) и система от спирачни ракетни двигатели, активиращи се 20 секунди преди кацане.

Джон Андервуд, водещ инженер в британската компания Vorticity, отговорна за проектирането на парашутите, обясни, че двата парашута повишават надеждността. Първо се отваря здрав парашут със среден размер за свръхзвукови скорости, а след това – много по-голям и лек парашут за финалното спускане.

Работа в тандем

Първият основен парашут (15 м диаметър) е подобен на използваните за кацането на Viking през 1972 г. Вторият (35 м диаметър) ще бъде най-големият, използван някога на Марс или другаде в Слънчевата система, извън Земята. Изработката му е отнела над 800 кв. м плат и над 4 км въжета, а сгъването му – около три дни.

Стартът е планиран за 2028

Парашутната система бе сертифицирана през 2021 г., но мисията бе отложена.

„Провеждаме тези тестове, за да потвърдим готовността за Марс и да се уверим, че парашутите функционират правилно след дългото съхранение“, казва Ферачина.

Екипът ще анализира данните и видеозаписите, за да оцени спирането и разгръщането на парашутите.

„Земните тестове ни дават предимство – можем да съберем повече данни и да проучим парашутите след теста“, обясни Андервуд.

Стартът на ExoMars е планиран за 2028 г., а кацането на Марс – за 2030 г. SpaceX вероятно ще бъде изпълнител на изстрелването.