В Бразилия заработи фабрика за комари. На 27 август тя пусна първата си партида от необичайната си продукция в южния щат Санта Катарина.

Когато биологът Антонио Брандан казва на хората, че работи във фабрика за производство на комари, те остават озадачени. „Защо ви е да произвеждате още комари? – спомня си той въпросите на хората. – И без това са достатъчно“.

Но щом им обяснява, че отгледаните в лаборатория насекоми могат да помогнат за спирането на разпространението на денга – болест, която всяка година засяга стотици хиляди хора в Бразилия, причинявайки треска, главоболие и болки в костите – хората променят мнението си.

„Волбити“ – заразените комари

Брандан е производствен мениджър, и то не в коя да е фабрика за комари, а в най-голямата в света, разположена в южния бразилски град Куритиба.

Предприятието, стартирало през юли, се очаква да произвежда по 100 милиона яйца от комари Aedes aegypti седмично.

За разлика от дивите си събратя обаче, фабричните комари са заразени с безвредната бактерия Wolbachia, която потиска способността на насекомите да разпространяват вируси като денга и зика.

Затова ги наричат „волбити“. Пуснати в естествена среда, те разпространяват бактерията сред популацията.

Този подход вече е показал успех в Колумбия, Индонезия и в самата Бразилия – в град Нитерой в югоизточната част на страната заболеваемостта от денга е намаляла с 69% в районите, където са били пуснати комари с Wolbachia.

Отглеждането на милиони комари се оказва изненадващо сложна задача, тъй като те са много придирчиви към температурата и други фактори. Кореспондент на Nature посетил производството и разказва за него в изданието.

Фабрика, в която кипи живот

За да снесат яйца, на женските A. aegypti им е нужно съвсем малко вода – достатъчна е локвичка в изоставена гума или капачка от бутилка.

Това затруднява борбата с комарите в градовете, но значително улеснява серийното производство.

Фабричните насекоми се развъждат в малки разтворими капсули, подобни на тези за лекарства. Във всяка от тях има около 500 яйца и рибна храна за ларвите.

Капсулите могат да се доставят до нужните места и да се разтворят в малко вода, за да се излюпят.

Възрастните комари, наброяващи около 10 милиона, живеят в 66 големи мрежести клетки. Женските снасят яйцата си върху хартиени ленти, поставени на дъното на всяка клетка.

Малките черни яйца, не по-големи от песъчинка, се събират и или се поставят в капсули, или се оставят да се излюпят в предприятието, за да се поддържа популацията в клетките.

Персоналът следи зорко бактерията Wolbachia да се предава на потомството.

На всеки етап от жизнения си цикъл A. aegypti имат специфични изисквания за температура и влажност.

Яйцата се съхраняват в хладно, но влажно помещение, за да не изсъхнат. Ларвите обаче се нуждаят от по-топли условия, което налага насекомите да се местят в зони с различен климат, докато се развиват.

„Те са много деликатни. Промени в някои параметри на влажността и температурата могат да им повлияят, което ще се отрази на производителността“, казва биологът Марлен Салазар.

Нуждата от кръв

Дори храненето на комарите се оказало по-сложно, отколкото изследователите очаквали. Най-важният продукт в диетата на женските е кръвта.

Малките фабрики използват дарена кръв с изтичащ срок на годност. Но мащабното производство изисква около 70 литра на седмица.

В резултат на това фабриката намерила друг доставчик: местна конюшня, където редовно се взима кръв от животните за производство на противоотрова.

Всеки кон може безвредно да даде до осем литра кръв наведнъж.

Насекомите все още се адаптират към новото меню, разказва генералният директор Лусиано Морейра: „Може да са нужни няколко поколения, за да се адаптира нашата колония към животинска кръв“.

По думите му, за да се улесни привикването към конска кръв, се добавя и човешка.

Освен това фабричните насекоми трябва да бъдат „закалени“.

Дивите комари в градовете са развили устойчивост към инсектициди. За повишаване на устойчивостта в клетките при „волбитите“ се заселват комари от зоните на бъдещото им разпространение.

„Няма смисъл да пускаме колония, която е податлива на инсектициди. Те просто ще убият нашите комари, а местните ще оцелеят“, отбелязва Брандан.

След пускането на комарите в целевия район се поставят капани, за да се провери ефективността на мярката: как „волбитите“ се кръстосват с дивите си събратя и разпространяват ли нужната бактерия.

Непроизводствени трудности

Сложностите, с които се сблъскват производителите на комари, не се ограничават до технологичния процес.

Налага се да се преодолява съпротивата на местното население, което се притеснява, че изкуствено отгледаните насекоми ще разпространяват инфекции, вместо да се борят с тях.

След стартирането на предприятието в него се промъкнал блогър, заснел видео и го публикувал в мрежата.

Коментаторите предложили фабриката да бъде изгорена.

„Наложи се да подадем жалба в полицията“, оплаква се Морейра.

Сега във фабриката има назначен специалист по борба с дезинформацията.

Преди всяко пускане на „волбити“ той провежда срещи, семинари и събития, за да обясни на местните жители същността на метода, а също така провежда анкети, за да разбере дали всички са разбрали и дали са съгласни с методиката.

Следващата партида комари фабриката планира да пусне в столицата на Бразилия.