Най-старите доказателства в света за целенасочено мумифициране на хора идват от Югоизточна Азия. Преди 10 хил. години хората там са изсушавали чрез дим труповете на своите предци.

Най-старите известни човешки мумии в света са били създадени чрез сушене посредством дим преди 10 хил. години в Югоизточна Азия и Китай.

Това е много преди мумифицирането да стане обичайно явление в Чили и Египет, показват резултатите от нови изследвания.

Проучване на десетки древни гробове, открити в Китай, Филипините, Лаос, Тайланд, Малайзия и Индонезия, разкри, че много от скелетите, в стегнато ембрионално положение, са били подложени на продължително опушване, преди да бъдат погребани.

Изследването е публикувано в сп. PNAS.

Изследователите са били озадачени от големия брой погребения в Китай и Югоизточна Азия отпреди 4 хил. до 12 хил. години, в които скелетите били „хиперфлексирани“.

Подобен скелет, открит в Португалия през 2022 г., беше интерпретиран като доказателство за мумифициране. Именно, защото беше хиперфлексиран – вероятно вързан, така че ръцете и краката да могат да се движат отвъд…

Но в много от древните погребения в Югоизточна Азия, както установиха изследователите, има следи от изгаряне по скелетите, а не в гробовете.

Това предполага някакъв вид ритуално третиране на тялото, включващо огън и дим.

Използвани са били рентгенова дифракция, която позволява да се „видят“ вътрешната микроструктура на даден материал, и инфрачервена спектроскопия, за да бъде оценено дали костите са били изложени на топлина.

Много от скелетите са показали следи от нискоинтензивно нагряване и обезцветяване от сажди, а не следи от директно изгаряне, като кремация, пише LiveScience.

Това предполага, че специализирана погребална практика, включваща опушване на трупа, вероятно е била широко разпространена в предселскостопанските общности в Южен Китай и Югоизточна Азия.

Подобна технология все още се използва в някои части на Югоизточна Азия.

През 2019 г. учените пътуват до Папуа, провинция на Индонезия, и наблюдават как племената Дани и Пумо създават мумии на своите починали предци. Те здраво връзват труповете, поставят ги над огън и ги опушват, докато станат напълно черни.

Въз основа на тези примери изследователите стигат до заключението, че древните хора са били здраво връзвани след смъртта си и опушвани за дълги периоди от време над огън и ниска температура.

Въпреки че мъртвите, които били изследвани, са били без кожа, меки тъкани или коса – изследователите приемат останките за мумии. Защото са били умишлено мумифицирани чрез опушване.

„Основната разлика с мумиите, които обикновено си представяме, е, че тези древниопушени тела не са били запечатани в съдове след процеса и затова тяхното съхранение е продължило само от няколко десетилетия до няколко стотици години“, казва Хунг.

В горещия и влажен климат на Югоизточна Азия опушването вероятно е било най-ефективният начин за съхранение на телата.

Всичко това води до извода, че мумифицирането чрез опушване и било използвано доста по-рано, отколкото експертите са предполагали.

Процесът може да датира още от ранното разпространение на Homo sapiens от Африка в Югоизточна Азия.

И потенциално да се простира чак допреди 42 хил. години, което показва „дълбока и трайна биологична и културна приемственост“, заключават изследователите.