В Северна Ирландия се намира удивителното Изчезващо езеро, което сутрин може да е пълно, а само няколко часа по-късно – напълно празно.

Изследователите са установили, че причината се крие в подземна дренажна система, която обаче все още не е напълно проучена.

Изчезващото езеро, известно още като Лафърима (Loughareema), се намира в графство Антрим, Северна Ирландия, и е известно със своята рядка геология, която учените все още не са успели да разгадаят напълно.

Известно е, че в езерото се вливат три потока, но единственият изход е дренажна система на дъното на водоема.

Тя често се запушва и отпушва, което води до резки колебания в нивото на водата, пише Live Science.

Изчезващото езеро на Ирландия

Според изследователи от Геоложкото дружество, Изчезващото езеро може да бъде пълно сутринта и празно до обяд поради тази дренажна система и мистериозната подземна мрежа, която отвежда водата до голям извор на река Кери, разположен само на 2,5 километра от него.

Геолозите отдавна се опитват да разгадаят тайната на този водоем, но все още не са напълно сигурни как работи дренажната система и кога се е образувала.

Според учените обаче именно тази особеност може да изпразни езерото с поразителна ефективност.

Защо езерото ту се пълни, ту пресъхва?

Според хидрогеолога от Британската геоложка служба в Белфаст, Пол Уилсън, Лафърима е динамичен ландшафт и затова всеки път, когато се приближаваш до езерото, е интересно да гадаеш в какво състояние ще го завариш.

Известно е, че водата се влива в езерото, а заедно с нея и отпадъци, които се утаяват на дъното и в крайна сметка запушват оттока.

Щом отворът се запуши напълно, нивото на водата бързо се покачва. Когато обаче водата достигне определено ниво, налягането, което тя оказва върху оттока, внезапно го отпушва – в резултат на което нивото на водата отново бързо спада, докато езерото почти напълно пресъхне.

Изследователите също така са установили, че през средата на Изчезващото езеро минава малък път.

Днес пътят е леко повдигнат, за да могат автомобилите да преминават дори при най-високото ниво на водата.

Водоемът се намира и на отдалечено място, заобиколено от блата, поради което регионът се характеризира с блатиста почва и мъгли.

Легендата разказва, че през XIX век хора в конски впряг, пътуващи по пътя, се опитали да прекосят Изчезващото езеро късно през нощта и се удавили.

Според фолклора, каретата и конете все още бродят по брега, появявайки се като призраци през нощта, когато езерото е пълноводно.