НАСА измисли начин да помогне на астронавтите да виждат по-добре на Южния полюс на Луната

През следващите десетилетия човечеството възнамерява активно да завладее Луната, създавайки постоянни обитаеми бази на нейната повърхност.

Оптималното място за човешки живот според изследователите на НАСА ще бъде Южният полюс на Луната.

Сред предимствата му са отличната видимост от Земята, която позволява постоянна комуникация, голямо количество слънчева светлина и изобилие от воден лед.

В тази област обаче има значителен недостатък – липса на достатъчно осветление.

На полюсите Слънцето не се издига високо над хоризонта: в районите, където се очаква да кацнат астронавти като част от програмата Artemis на НАСА, Слънцето се издига максимално със 7 градуса.

В резултат на това астронавтите ще бъдат заслепени от слънчевите лъчи през част от времето и ще трябва да работят в пълна тъмнина през останалото време.

Това е значително по-различно от условията, които бяха налични по време на полета на „Аполо“.

Подобно осветление ще засегне сериозно способността на екипажите да виждат опасни обекти и да извършват рутинна дейност, подчертава американската агенция.

Това се дължи на характеристиките на човешкото око, което въпреки широкия обхват на възприятие има ограничения при ярка светлина и не е в състояние бързо да се адаптира към тъмнината или, обратно, към ярка светлина.

Ще се изисква функционално зрение за изпълнение на задачи, вариращи от прости дейности (ходене или използване на инструменти) до сложни (работа с оборудване или управление на спускаемия модул или роувър).

В тази връзка НАСА започна да говори за необходимостта от разработване на нови системи за поддържане на зрението, вградени както в стъклото на шлемовете на скафандъра, така и в прозорците на бъдеща лунна база или космически кораб.

Основната цел на инженерите е да гарантират, че астронавтите ще могат да виждат както на тъмно, така и на светло, без да натоварват очите си.

С други думи, зрението на участниците в експедицията трябва да може бързо да се адаптира, ако излязат от светлото на сънчесто място и се върнат обратно, без риск от спъване или падане.

В момента при разработването на скафандри и други конструкции за работа на Луната не се налагат такива изисквания.

Според изследователите на агенцията това трябва да се коригира възможно най-скоро.

Освен това се предлага подготовка за предстоящите човешки полети до Луната чрез разработване на системи за симулиране на светлинни условия (както физически, така и виртуални).

С тяхна помощ специалистите ще могат да тестват скафандрите, а екипажите ще могат да се обучават за работа в тежки условия.

По-рано Япония представи проект за обитаема лунна база – „небостъргач“ с височина 200 метра, предназначена за 10 хиляди души. Авторите на идеята създадоха първия модел в умален мащаб и планират да построят първия прототип на конструкцията на Земята до 2030 г.