НАСА планира да похарчи до 1,5 милиарда долара за финансиране на поне две компании, които да демонстрират търговски станции с екипаж в ниска околоземна орбита (LEO).

Това е част от стратегията за плавен преход от Международната космическа станция (МКС) към търговския пазар в LEO.

Какво точно планира НАСА

Във втората фаза (Phase 2) НАСА възнамерява да подкрепи проектирането и демонстрацията на търговски станции чрез няколко финансирани споразумения по Закона за космическата дейност (Space Act Agreements или SAA), избрани чрез открит конкурс.

Всяко споразумение ще има базов тригодишен период с опционални етапи до пет години.

Плащанията ще бъдат обвързани с изпълнението на ключови етапи, включително готовност за критичен преглед на дизайна (CDR) и първа демонстрация с екипаж в Космоса.

Агенцията очаква да сключи поне две такива споразумения и да осигури средства за довеждане на проектите до етап на демонстрация.

НАСА също така обяви нов механизъм — Annoucement for Collaborative Opportunity (ACO).

Той ще действа в продължение на пет години и ще позволява редовно издаване на тематични допълнения към основния договор за подкрепа на развиващите се нужди на търговските технологии (на всеки 6–12 месеца).

Това ще даде на индустрията гъвкавост и път към поетапно финансиране.

Срокове и риск при прехода

Планира се МКС да бъде изведена от експлоатация около 2030 г., поради което преходът към търговски платформи се превръща в приоритет.

НАСА иска да избегне прекъсване в човешкото присъствие на орбита, затова агенцията подкрепя няколко конкурентни проекта — от Axiom Station и Starlab до Blue Origin/Orbital Reef и редица стартъпи (Vast, Sierra Space).

Новият модел на финансиране е насочен към това агенцията да стане клиент на частните станции, а не техен пряк собственик.

В същото време програмата носи и политически, и икономически рискове.

Конгресът и наблюдателите са обезпокоени, че намаляването на прякото финансиране за МКС и очакването на търговски решения могат да доведат до „пропаст“ в присъствието на САЩ в LEO.

Освен това търговските проекти се сблъскват с технологични и финансови предизвикателства и не всички кандидати може да успеят да се вместят в необходимите срокове.

Как ще работи на практика

НАСА публикува технически насоки и поиска обратна връзка от индустрията. Компаниите могат да подават предложения за участие във Phase 2.

Споразуменията SAA ще се заплащат при достигане на ключови етапи. Това намалява риска за данъкоплатците, като принуждава получателите да демонстрират напредък преди да получат следващите траншове.

След успешна демонстрация НАСА планира да премине към Phase 3. А именно конкурсни договори по правилата на Федералния регламент за обществени поръчки на САЩ (Federal Acquisition Regulation или FAR) за закупуване на конкретни услуги и сертифициране на платформите.

За компаниите-конкуренти това е шанс да получат значителна държавна подкрепа на критични етапи от развитието — от CDR до пилотирана демонстрация. И да укрепят бизнес модела „станция като услуга“.

За инвеститорите това е сигнал, че пазарът на търговски станции се доближава до етап на мащабна валидация, но все още е свързан с висок технологичен и регулаторен риск.