НАСА се готви да обезцени златото и платината

Специалисти от НАСА представиха концепция за добив на полезни изкопаеми от астероиди и я публикуваха в изданието Journal of Aerospace Engineering. Опирайки се на технологията за 3D печат и самостоятелното сглобяване на роботи, инженерите смятат, че за няколко години може да затрупат Земята с ценни редки материали.

Дори близките до Земята – околоземните астероиди, съдържат огромно количество ценни ресурси, а астероидният пояс има милиарди пъти повече запаси на полезни изкопаеми от нашата планета. Става дума за такива метали като платина, чиято висока цена задържа прогреса в много отрасли, включително в алтернативната енергетика.

За начало НАСА смята да потърси подходящ астероид с тегло около 500 тона в близост до Земята и да го премести на орбита около Луната. Този астероид ще стане изпитателен полигон за разработването на технологията по добив. Проектът за мисията вече е готов и се провежда нейната подготовка. През 2021 г. избраният астероид ще бъде посетен от астронавти – за събиране на образци. След това ще започне подготовката за автоматизираната добивна станция.

На пръв поглед идеята за добив на полезни изкопаеми в Космоса изглежда умопомрачително скъпа утопия. Но НАСА смята, че основният проблем с високата цена и извеждането на оборудването в Космоса може да се реши с помощта на съществуващите технологии, от рода на селективно лазерно топене (SLM), а по-просто казано – „печат” на метални детайли с лазер.

Благодарение на SLM производството например на кофа за космически багер не изглежда толкова сложно – добитият на астероида метал ще се превръща в прах, който ще се слива в кофата с лазерния лъч на SLM принтера. По аналогичен начин роботизираните добиващи комплекси ще могат да сглобяват други роботи и да увеличават изработването на метали. При това 3D печатът е универсален: с негова помощ може да се направи практически всичко – от стабилни бетонни конструкции до корпуси на транспортни капсули за изпращане на готовата продукция.

Първото поколение роботи ще бъде просто – те ще са сродни с първите машини от епохата на парните двигатели. След това на астероида може да се изпратят по-сложни роботи, които ще сглобяват по-сложни механични „миньори” и „работници”, пълни със сложна електроника. За производството на основните компоненти на роботите на астероидите има всичко, което е необходимо – вода, въглерод, метали, слънчева енергия. Сложната електроника не тежи много и ще заеме малък обем – тя може да се достави от Земята.

Според сметките на НАСА само 6 поколения роботи за няколко години ще създадат напълно автономна преработвателна станция, докато за изпращането им ще бъде необходимо едва 12 тона оборудване – това е по-малко от половината от теглото на космическия кораб „Аполо”. Доставката на металите на Земята също няма да е трудна – гравитацията на астероидите не е голяма, а за влизане в атмосферата са достатъчни прости спускаеми апарати от местни материали. Например в НАСА вече успешно са изпитали топлозащитен екран, изработен от грунт.

Освен това допълнителен транспорт могат да осигурят частни космически кораби, например максимално евтин вариант на капсулата Dragon на компанията SpaceX, която за един рейс може да достави на Земята 2-3 тона редки земни материали.

След като на Земята започнат да пристигат първите партиди редки елементи, начинанието ще се отплати изцяло и ще започне да носи големи печалби. Благодарение на достъпността на такива суровини като платина или иридий ще стане възможно широкомащабното внедряване на голямо количество перспективни технологии, например водородни горивни елементи.

Скъпоценните метали – като златото, може да повторят съдбата на алуминия, който първоначално струвал баснословно скъпо, а след откриването на процеса по преработка на боксита станал много евтин.

НАСА не разказва обаче какво ще се случи с финансовите резерви във вид на ценни метали. Не е изключено всички държавни резерви в злато, платина и сребро да се превърнат в обезценени купчини метал и да е по-изгодно те да се пуснат в промишленото производство.

Източник: CNews R&D