НАСА знаела за Планетата Х, „Нови хоризонти“ отишъл да я търси

Причина за възраждането на конспиративната теория за Планетата Х (известна също като Нибиру) станала публикация на ново научно изследване от 2014 година, в което се говори за загадъчна безименна планета, криеща се зад Плутон, пише The Inquisit.

Тези научни твърдения били основани на наблюдения награвитационните въздействия върху група небесни тела, наричани транснептунови обекти, които се въртят по орбита около Слънцето зад орбитата на Нептун.

Многобройни съобщения и видеа в YouТube, посветени на конспиративни теории, потвърждават факта, че благодарение на изследване, публикувано от НАСА през 1988 година, са станали известни някои подробности за загадъчната Планета Х/Нибиру с изчислен орбитален период не по-малко от 1000 години.

Както смятат конспиратолозите, това изследване доказвало следното: НАСА и правителството на САЩ в продължение на десетилетия са знаели, че блуждаещата Планета Х неминуемо ще се сближи със Земята, а това ще има катастрофални последствия за човечеството.

Поради изтичане на секретни материали на НАСА за Планетата Х станало известно, че ведомството е наясно, че гравитационното въздействие на Планетата Х по време на последното ѝ преминаване през вътрешната част на Слънчевата система преди стотици години е нарушило стабилността на орбитите на другите планети и следващата разрушителна поява на Нибиру в Слънчевата система е неизбежно.

В момента приближаването на тайнствената Планета Х освобождава вълни заредени плазмени частици в нашата Слънчева система. Потокът енергия в края на краищата ще наруши „основните потоци“, ще доведе до катастрофални изменения на климата и ще разруши Земята.

Всъщност хората от 1996 година усещат разрушителното влияние на блуждаещата планета, което се изразява във вид на увеличена сеизмична и вулканична дейност, природни катаклизми и стихийни бедствия.

Смъртоносните и разрушителни земетресения от изминалото столетие с магнитуд от 6 до 9 по Рихтер.

Според разсекретените данни НАСА, Пентагонът и ЦРУ знаят за приближаването на Планетата Х. Освен това Ватиканът също е информиран и само обществеността остава в неведение за наближаващия апокалипсис. Но независимо от всички усилия по скриване на информацията някои сведения все пак се промъкнали в медиите.

В обширен доклад, представен в Белия дом, е изчислено, че около две трети на населението на нашата планета ще бъдат изтрити от лицето на Земята в момента, когато Планетата Х предизвика инверсия на полюсите. А останалата една трета оцелели ще загинат в следващите шест месеца от глад и други въздействия на външната среда.

Макар че някои конспиратолози настояват, че Планетата Х, за която се споменава в секретните документи на НАСА, няма нищо общо с планетата Нибиру на Захария Сичин (според неговата версия тясно сближаване на Земята и тази планета, на която живеят анунаките, протича на всеки 3600 години, когато тя премине през Слънчевата система), все пак повечето привърженици на теорията на конспирацията са сигурни, че Планетата Х и Нибиру са едно и също.

Според данните НАСА започнала да се готви за мисията „Нови хоризонти“ две години след излизането на публикацията през 1988 година за съществуването на Планетата Х. Крайната цел на мисията било нейното откриване, но за да се предотврати масова паника, учените си дали вид, че ще изучават Плутон и пояса на Кайпер.

През 90-те години агенцията сякаш спряла търсенето на Планетата Х. Тя разпространила информация, че последните измервания, направени от апарата „Вояджър 2“, са показали, че предполагаемите отклонения на орбитите на Уран и Нептун, поради които възникнала хипотезата за скитаща планета, се обясняват със завишената маса на Нептун.

Но конспиратолозите били сигурни, че твърденията на НАСА са били умишлена уловка с цел да се скрие истинската задача на мисията „Нови хоризонти“.

Как се е родила идеята за съществуването на далечна „десета планета“ отвъд пределите на Плутон и пояса на Кайпер?

След откриването на Нептун астрономът Пърсивъл Лоуъл пръв издига хипотезата за Планета Х, за да обясни определени отклонения на орбитите на планетите гиганти.

Откриването на Плутон, извършено от Клайд Томбо през 1930 година, накарало някои астрономи да обявят, че Планетата Х е открита.

Но през 1978 година учените стигнали до извода, че масата на Плутон е прекалено малка, за да влияе гравитацията му на газовите гиганти. Това довело до подновяване на търсенето на тайнствената Планета Х, която според предположенията била по-голяма от Земята.

Работата на Чадуик Трухильо и Скот Шепърд още повече засилила убеждението, че зад Плутон се крие друга планета, която е няколко пъти по-голяма от нашата. През март 2014 година учените обявили откриването на планетата джудже 2012 VP113, която се явява част от облака на Оорт.

Учените отбелязали, че необичайното орбитално поведение на 2012 VP113 свидетелства, че планетата се намира под гравитационното влияние на огромна, още неоткрита планета, намираща се на края на Слънчевата система.

Изследователите предположили, че масата на Планетата Х най-вероятно е десет пъти повече от земната и е възможно да се намира на 250 астрономически единици от Слънцето.