Научна публикация доказва високи концентрации на микропластмаса по Черноморието ни
Последно: 28 октомври 2024 г. в 14:52
Нова научна публикация доказва високи концентрации на микропластмаса в морските седименти, свързани с урбанизираните територии по югозападното българско черноморско крайбрежие, пише в статия, публикувана на сайта на БАН.
Статията, публикувана в Marine Pollution Bulletin (IF 5.3), представя данни от първото проучване на замърсяването с микропластмаси в седиментите на плажове и морското дъно по югозападното крайбрежие на Черно море – в района на Созополския залив, устието на река Ропотамо и Маслен нос.
Нейни автори са учени от Лабораторията по морска екология (Созопол) – докторант Никола Бобчев, гл. ас. д-р Димитър Беров, гл. ас. д-р Стефания Клайн и доц. д-р Венцислав Карамфилов. Лабораторията е част от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН.
Резултатите показват, че най-високи концентрации на микропластмаса са открити в близост до урбанизирани зони (Созополски залив – 464.44 ± 272.50 частици за кг. пясък от плажа и 825.93 ± 396.30 частици за кг. пясък на морското дъно).
Най-често срещани са влакната, съставляващи 72.3% от микропластмасата на брега и 91.7% от микропластмасата на морското дъно; 44% от частиците на брега и 54% от тези на морското дъно са с червен или син цвят.
Концентрацията на микропластмаса в седиментите на плажовете “Златна рибка”, “Градина” и “Червенка” между градовете Созопол и Черноморец е между 2-4 пъти по-висока, отколкото в други части на Черно море. А тази в неурбанизираните и слабо урбанизирани зони е сходна с проучвания от Черно море и други европейски морета.
Концентрацията на микропластмаса в седиментите от морското дъно в зоната е по-висока от тази в други проучвания за Черно море, но сходна с микропластмасата в дънните седименти на Каспийско море, Балтийско море, крайбрежието на Ламанша и белгийския континентален шелф.
Потенциални основни източници на замърсяване са микропластмаси, пренасяни от сушата с вливащите се в морето отпадни и дъждовни води, както и от деградация на попаднали в морето пластмасови обекти от бита, туризма, риболова и аквакултурите.
Потвърдено е, че морските седименти действат като “резервоар” за микропластмаса, която остава архивирана в тях за дълъг период от време.
Те са показателни за дългосрочните нива на замърсяване на крайбрежните екосистеми от урбанизирани крайбрежни територии и човешките дейности в тях.
