Затвори x
IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Най-бързата звезда в галактиката бяга от термоядрен взрив

8 март 2015 г. в 00:05
Последно: 9 март 2015 г. в 07:09

Астрономите откриха звезда, която е рекордьор сред светилата от нашата галактика.

Звездата се движи с небивала скорост от 1200 км в секунда, или 2,7 млн. км в час, което е с около 750 км в секунда по-бързо от средната звездна скорост в галактиката.

Откритието е направено с помощта на телескопите на обсерваторията Кек (W.M. Keck Observatory) и Pan-STARRS1 на Хаваите.

Скоростта на светилото е толкова висока, че звездата буквално се противи на силата на привличане на Млечния път и „бяга“ от него. За разликите от други „свободни“ звезди скитници, това компактно небесно тяло, както изяснили учените, е било изгонено от много мощен взрив на свръхнова.

Повечето звезди, включително и нашето Слънце, се въртят около своята ос с умерена скорост. Само някои звезди при въртене развиват така наречените хиперзвукови скорости – те не се въртят по конкретна орбита, а избягвайки силите на привличане на галактиката, „бродят“ по междугалактичното пространство.

Обикновено от нашата галактика такива звезди се изхвърлят, както смятат учените, вследствие на близка среща със свръхмасивната черна дупка в центъра на Млечния път. Често, когато бинарна система звезди преминава прекалено близо до галактичното чудовище, интензивното гравитационно поле разкъсва двойката – едната звезда попада в дупката, а другата се изхвърля в междугалактичното пространство.

Екип астрономи под ръководството на Стефан Гайер от Европейската южна обсерватория наблюдавали въпросната звезда, известна като горещо субджудже О US 708, с помощта на спектрографа Ecellette и топловизора на 10-метровия телескоп Keck II.

Самата звезда била открита преди 10 години и изглежда, представлява остатък от червен гигант, който е бил лишен от своя водород – останало е само плътно, горещо хелиево ядро, с маса около една трета от нашето Слънце.

Учените измерили разстоянието до звездата и нейната скорост на въртене в настоящия момент (над 100 км в секунда). След това сравнили получените измервания на координатите с цифровите архиви на Pan-SRARRS1 и тангенциалната компонента на скоростта на звездата.

Като съпоставили всички тези измервания, изследователите установили, че в настоящия момент звездата се движи със скорост 1200 км в секунда, което е много повече от скоростта на други известни звезди скитници, блуждаещи по Млечния път. Което е още по-важно – траекторията на US 708 свидетелства, че свръхмасивната черна дупка в центъра на галактиката не е могла да стане причина за развитието на свръхвисоката скорост на субджуджето.

„US 708 явно не е избягала от галактичния център, а в нашата галактика няма втора свръхмасивна черна дупка – коментира Гайер. – Черните дупки с по-малки размери, образуващи се при колапс на масивни звезди, не могат да изпълнят такава работа.“

Тялото на US 708 се явява бързо въртяща се компактна хелиева звезда, която по-скоро се е образувала при взаимодействие с друга звезда, тоест първоначално тя е била част от ултракомпактна бинарна система, като е обменяла хелий с масивно бяло джудже.

В крайна сметка това е довело до термоядрен взрив на свръхнова от типа Iа. От детонацията субджуджето US 708 е било изгонено и се е отправило да пътешества с висока скорост по галактиката, а бинарната система се е разпаднала. Високата скорост на въртене на US 708 потвърждава тази теория.

Резултатите от наблюденията доказват връзката между хелиевите звезди и термоядрените свръхнови. Астрономите ги смятат за крачка към разбирането на събитията, предшестващи тези загадъчни взривове.

Независимо че ярките взривове на свръхнови от тип Iа се използват за измерване на ускореното разширение на Вселената, причините за тяхното възникване и до днес са неизвестни.

Що се отнася до звездата US 708, то тя ще напусне Млечния път след около 25 млн. години, с времето ще се охлади и ще се превърне в бяло джудже.

Резултатите от изследването са описани в статия, публикувана в изданието Science.

Категории на статията:
Космос