Най-големият вулкан на Земята се крие под водата

На дъното на Тихия океан, на около 1600 км източно от Япония, е открит вулкан с размерите на Ню Мексико или на Британските острови, взети заедно. Той е най-големият на Земята и един от най-големите в Слънчевата система.

Масивът Таму преди е смятан за състоящ се от по-малки образувания, а сега учените смятат да преразгледат представите за морската геология заради огромния щитов вулкан. „Той е в същата категория, както и марсианския Олимп”, подчертава водещият автор на изследването Уилям Сейгър от университета в Хюстън.

Таму е с размери 450 на 650 км (около 300 000 км²), върхът му се намира на около 2 км под повърхността на океана, а основата – на дълбочина 6,4 км. Той е несравнимо по-голям от най-големия действащ вулкан на планетата – Мауна Лоа на Хаваите, чиято площ е 5200 км².

Образуваният от базалт Таму е най-старият и най-голям обект от възвишенията Шацку. Общата площ на това плато в северозападната част на Тихия океан е съпоставима с територията на Япония или Калифорния.

Сейгър е пристъпил към изучаването на това, което се е смятало за подводен планински масив, преди около 20 години. Той го нарекъл в чест на Техсаския университет A&M (Texas A&M University, TAMU), където работел тогава. Възвишението Шацку е нанесено на картите в началото на ХХ век.

Според учения Таму се отличава от класическите подводни планини и вулкани, които са десетки хиляди по света. Той е несравнимо по-голям и притежава по-полегати склонове. Близо до върха наклонът е около 1°, след това намалява до половин градус, а в основата – и по-малко. (За сравнение – средният наклон на входни стълби е 40°, а ски пистите, на които се обучават начинаещите скиори, е около 10°.)

Специалистите смятаха, че гигантското възвишение Шацку се е формирало дълго и постепенно в резултат на сливането на няколко вулкана – точно както и Големия остров от Хавайския архипелаг е възникнал благодарение на изригването на пет вулкана, оказали се в непосредствена близост един до друг.

Но анализът от сеизмичните данни, проведен от екипа на Сейгър, им поднесъл изненада. „Ние видяхме лавови потоци, излизащи от един център при отсъствието на очевиден вторичен източник на вулканизъм”, пояснява ученият.

В допълнение геохимичният анализ на образци показал, че цялото това огромно образувание се състои от едни и същи породи, на една и съща възраст.

От това следва, че масивът Таму всъщност представлява един-единствен вулкан, възникнал по-скоро за относително кратко време (от порядъка на няколко милиона години). Скоро след това той е загубил активност и пребивава в това състояние до днес. Възрастта му се оценява на около 145 милиона години.

Откъде се е взел Таму? На този въпрос все още няма ясен отговор. Напълно е възможно той да е резултат на удачно стечение на обстоятелствата – граница едновременно на три литосферни плочи, тънка кора, източник на магма под нея. Възходящият мантиен поток е довел до образуването на „мехур”, който се е спукал и част от магмата се е изляла на повърхността, образувайки огромната планина.

Следващата стъпка на учените ще бъде измерването на магнитните свойства на тамошните породи (това ще бъде направено с кораб, снабден с GPS), което ще позволи да се състави точна карта на разпространението на лавата с времето.

Сайгър не знае ще помогне ли откритието му да се разбере как се е образувал марсианският Олимп, но определено смята, че повърхността на Червената е по-лесна за изучаване от дъното на земния океан.

Източник: National Geographic