Най-невероятните обекти във Вселената

Антония Михайлова

21 юни 2015 г. в 00:21
Последно: 19 юни 2024 г. в 10:25

Благодарение на свръхмощните телескопи астрономите ежегодно откриват десетки нови комети, планети, звезди и други космически обекти. Много явления замайват въображението със своите свойства и размери и с право са наричани най-невероятните обекти във Вселената.

В класацията на Discover са представени най-големите, студени, горещи, стари, смъртоносни, самотни, тъмни, ярки и други „най-най“ обекти, които човекът е открил в Космоса. До едни от тях е „само ръка разстояние“, а други се намират на края на известната ни Вселена.

© ESO/SOAR/NASA

В превод от испански Ел Гордо означава „дебелакът“. Именно така астрономите са нарекли най-големия и горещ от известните галактични купове в нашата Вселена. Купът Ел Гордо е разположен на 9,7 млрд. светлинни години от Земята. Той се състои от два отделни купа с по-малък размер, сблъскващи се със скорост няколко милиона километра в час.

© NASA/CXC/M.Weiss

Пулсарът J1311−3430, или „Черната вдовица“, тежи колкото две Слънца, но на ширина е не повече от щата Вашингтон. Всеки ден тази свръхплътна неутронна звезда става по-голяма, „хапвайки“ съседната си звезда компаньон. За 93 минути пулсарът прави пълна обиколка около своята жертва, заливайки я с потоци радиация и отнемайки нейната енергия. Този процес има един изход – един ден жертвата окончателно ще изчезне. Годината на астероида (3753) Круитни продължава толкова, колкото на Земята – 364 дни. Това значи, че даденото небесно тяло се върти практически на същото разстояние от Слънцето, както и нашата планета. Нашият орбитален двойник е открит през 1986 година. Но заплаха от сблъсък няма – Круитни не се приближава на повече от 12 млн. км от Земята.

© ESO/L. Calçada/P. Delorme/Nick Risinger (skysurvey.org)/R. Saito/VVV Consortium

Отхвърлена от своята родителска звезда, самотната планета CFBDSIR2149 блуждае из Вселената на разстояние 100 светлинни години от нас. По-скоро тази скитница е изхвърлена от своята система в неспокойните години на нейното формиране, когато се определяли орбитите на другите планети.

© Bill Saxton, NRAO, AUI, NSF

Облакът Смит представлява гигантски куп от газообразен водород, който е милиони пъти по-тежък от Слънцето. Неговата дължина е 11 000 светлинни години, а ширината – 2500. По форма облакът напомня на торпедо, както и по същина – облакът се насочва към нашата галактика и ще се вреже в Млечния път след около 27 млн. години.

© Stanford

На 300 000 светлинни години от центъра на Млечния път се намира галактика спътник, която практически изцяло се състои от тъмна материя и газ. Свидетелства за нейното съществуване са открити от учените през 2009 година. И едва преди няколко месеца астрономите успели да открият в това струпване от тъмна материя четири звезди на възраст 100 милиона години.

© ESA/ Hubble

Синият оттенък на Мраморната планета HD 189733b се асоциира с океаните. Всъщност това е газов гигант, въртящ се на близка до звездата си орбита. Там никога не е имало вода. Температурата надвишава 927 градуса по Целзий. А „небесната синева“ се създава от дъжд от разтопено стъкло.

© NASA/CXC/Stanford/I. Zhuravleva et al.

Когато нашата Вселена била едва на около 875 млн. години, в Космоса се формирала черна дупка с маса 12 млрд. Слънца. За сравнение черната дупка в центъра на Млечния път (на снимката) е само 4 млн. пъти по-тежка от Слънцето. Свръхмасивната J0100+2802 се намира в центъра на галактика, разположена на 12,8 млрд. светлинни години от нас. Сега учените размишляват над въпроса: как е успяла тя да достигне такива размери за толкова кратък период от време?.

Звездата R136a1 е 256 пъти по-тежка от Слънцето и по-ярка от него 7,4 млн. пъти. Учените смятат, че гиганти с подобен размер могат да се появят в резултат на сливането на множество по-малки звезди. Продължителността на живота на огнената химера е само няколко милиона години, след което всичките ѝ съставки изгарят.

© ESA/NASA

Мъглявината Бумеранг, разположена на 5000 светлинни години от Земята, е най-студеното място във Вселената. Температурата в облака от газ и прах достига 272 градуса под нулата. Облакът се разширява със скорост около 500 000 км в час. Газът на мъглявината се охлажда от рязкото разширение по същия начин, както хладилния агент във фризерите.