Най-невероятните обекти във Вселената
Благодарение на свръхмощните телескопи астрономите ежегодно откриват десетки нови комети, планети, звезди и други космически обекти. Много явления замайват въображението със своите свойства и размери и с право са наричани най-невероятните обекти във Вселената.
В класацията на Discover са представени най-големите, студени, горещи, стари, смъртоносни, самотни, тъмни, ярки и други „най-най“ обекти, които човекът е открил в Космоса. До едни от тях е „само ръка разстояние“, а други се намират на края на известната ни Вселена.
В превод от испански Ел Гордо означава „дебелакът“. Именно така астрономите са нарекли най-големия и горещ от известните галактични купове в нашата Вселена. Купът Ел Гордо е разположен на 9,7 млрд. светлинни години от Земята. Той се състои от два отделни купа с по-малък размер, сблъскващи се със скорост няколко милиона километра в час.
Пулсарът J1311−3430, или „Черната вдовица“, тежи колкото две Слънца, но на ширина е не повече от щата Вашингтон. Всеки ден тази свръхплътна неутронна звезда става по-голяма, „хапвайки“ съседната си звезда компаньон. За 93 минути пулсарът прави пълна обиколка около своята жертва, заливайки я с потоци радиация и отнемайки нейната енергия. Този процес има един изход – един ден жертвата окончателно ще изчезне. Годината на астероида (3753) Круитни продължава толкова, колкото на Земята – 364 дни. Това значи, че даденото небесно тяло се върти практически на същото разстояние от Слънцето, както и нашата планета. Нашият орбитален двойник е открит през 1986 година. Но заплаха от сблъсък няма – Круитни не се приближава на повече от 12 млн. км от Земята.
Отхвърлена от своята родителска звезда, самотната планета CFBDSIR2149 блуждае из Вселената на разстояние 100 светлинни години от нас. По-скоро тази скитница е изхвърлена от своята система в неспокойните години на нейното формиране, когато се определяли орбитите на другите планети.
Облакът Смит представлява гигантски куп от газообразен водород, който е милиони пъти по-тежък от Слънцето. Неговата дължина е 11 000 светлинни години, а ширината – 2500. По форма облакът напомня на торпедо, както и по същина – облакът се насочва към нашата галактика и ще се вреже в Млечния път след около 27 млн. години.
На 300 000 светлинни години от центъра на Млечния път се намира галактика спътник, която практически изцяло се състои от тъмна материя и газ. Свидетелства за нейното съществуване са открити от учените през 2009 година. И едва преди няколко месеца астрономите успели да открият в това струпване от тъмна материя четири звезди на възраст 100 милиона години.
Синият оттенък на Мраморната планета HD 189733b се асоциира с океаните. Всъщност това е газов гигант, въртящ се на близка до звездата си орбита. Там никога не е имало вода. Температурата надвишава 927 градуса по Целзий. А „небесната синева“ се създава от дъжд от разтопено стъкло.
Когато нашата Вселена била едва на около 875 млн. години, в Космоса се формирала черна дупка с маса 12 млрд. Слънца. За сравнение черната дупка в центъра на Млечния път (на снимката) е само 4 млн. пъти по-тежка от Слънцето. Свръхмасивната J0100+2802 се намира в центъра на галактика, разположена на 12,8 млрд. светлинни години от нас. Сега учените размишляват над въпроса: как е успяла тя да достигне такива размери за толкова кратък период от време?.
Звездата R136a1 е 256 пъти по-тежка от Слънцето и по-ярка от него 7,4 млн. пъти. Учените смятат, че гиганти с подобен размер могат да се появят в резултат на сливането на множество по-малки звезди. Продължителността на живота на огнената химера е само няколко милиона години, след което всичките ѝ съставки изгарят.
Мъглявината Бумеранг, разположена на 5000 светлинни години от Земята, е най-студеното място във Вселената. Температурата в облака от газ и прах достига 272 градуса под нулата. Облакът се разширява със скорост около 500 000 км в час. Газът на мъглявината се охлажда от рязкото разширение по същия начин, както хладилния агент във фризерите.