Най-уникалните мъглявини

Мъглявините са едни от най-красивите обекти на нощното небе. Първоначално така се наричал всеки протегнат астрономически обект, в който не можели да се различат звезди.

С развитието на телескопите терминът бил стеснен – сега той се отнася само към участъци от космически прах, газ и плазма, поглъщащи или излъчващи светлина. Мъглявините се образуват по различни причини и всички те са по свой начин уникални.

Без да се отчита чисто естетичната им полза, мъглявините изпълняват важна функция – те са изпълнени с тежки елементи, стимулиращи цикъла на живот на звездите. В този списък са не само 10 от най-красивите, но и най-невероятните примери за мъглявини. Мъглявината Охлюв в съзвездие Водолей се вижда прекрасно от Земята. Тя е разположена на много близко по космически мерки разстояние от едва 700 светлинни години от нас. Това е планетарна мъглявина с бяло джудже в центъра. Ракообразната мъглявина е станала първа в списъка космически обекти, съставен от френския астроном от XVIII век Шарл Месие. Но той не знаел, че тази мъглявина е остатък от взрив на свръхнова, наблюдаван от китайските астрономи през 1054 година. В нея се намира пулсар – бясно въртяща се млада неутронна звезда. Мъглявината Ескимос е ярък и постоянно разширяващ се облак газ в съзвездие Близнаци. Тя принадлежи към планетарните мъглявини, тъй като заобикалящият я диск напомня планетите от нашата Слънчева система, а звездата вътре е сродна на Слънцето. Възможно е смъртта на нашата система след милиарди години да изглежда именно така. Мъглявината Лагуна – звездоформираща мъглявина в съзвездие Стрелец, е разположена на около 5000 светлинни години от нас. Тя дори може да се разгледа с невъоръжено око, макар че много подобни обекти са скрити от нас от междузвездния прах. Лагуна се простира на 50 светлинни години и принадлежи към типа емисионни, тоест състоящи се от плазма мъглявини. Мъглявината Тарантула е един от най-впечатляващите обекти, които може да се наблюдават от Южното полукълбо. Тарантула е емисионна звездообразуваща мъглявина, разположена в съзвездие Златна рибка в галактиката Голям Магеланов облак. Размерите ѝ са просто потресаващи. Ако тя се намираше на разстояние, колкото е мъглявината Охлюв от нас, то би закривала небето изцяло – от зенита до хоризонта. Мъглявината Сова е неголяма планетарна мъглявина в съзвездие Голяма мечка. Голяма част от мъглявините се назовават по каталога на Месие или Новия общ каталог – NGS, и едва малко от тях получават запомнящи се имена. Мъглявината Сова е получила своето име поради приликата си с глава на сова – призрачен овал с две петна, подобни на очи. Тройната мъглявина няма равна. Тя се състои от три основни типа мъглявини – емисионна с розов цвят, отражателна мъглявина със син цвят и поглъщаща с черен цвят. В нея се намират множество „зародиши“ на звезди. Вероятно нашата Слънчева система се е родила от подобен обект. Мъглявината Котешко око се намира в съзвездие Дракон и притежава една от най-сложните структури от известните ни космически обекти. На снимки от „Хъбъл“ и „Спицър“ се вижда, че тя се завърта в спирала с множество преплитания. Причините за това все още са неясни. Мъглявината Орел е подарила на човечеството една от най-впечатляващите астрономически снимки – Стълбовете на сътворението – област на раждане на нови звезди. По данни от телескопа „Спицър“ тази област е била унищожена от взрив на свръхнова преди около 6000 години. Но Орел се намира на разстояние 7000 светлинни години от Земята и още хиляди години ще можем да се любуваме на Стълбовете. Мъглявината Орион е ярка емисионна мъглявина, добре различима на нощното небе с невъоръжено око почти от всяка точка на Земята и затова е получила голяма известност. Тя се намира малко под Пояса на Орион, на около 1300 светлинни години от Земята, и се простира на 33 светлинни години.