Не очаквайте извънземни, това е просто комета

Обектът 3I/ATLAS се превърна в истинска сензация в съвременната астрономия.

Повечето учени са съгласни, че това е комета, долетяла от друга звезда. Някои популярни издания твърдят, че всъщност е още по-интересна, защото може да е извънземен кораб. Нека разгледаме фактите.

Междузвезден гост

На 1 юли 2025 г. системата от роботизирани телескопи ATLAS откри бързо движещ се обект по орбитата на Юпитер.

Подобно поведение обикновено е характерно за комета от облака Оорт, разположен в покрайнините на Слънчевата система. Първоначално обаче не е наблюдавана кометна активност.

Скоростта и траекторията на обекта го превърнаха в една от главните астрономически сензации на 2025 г.

Кометата, наречена 3I/ATLAS (C/2025 N1), се оказа междузвезден посетител. „3I“ в името ѝ показва, че това е третият известен макроскопичен междузвезден обект след астероида Оумуамуа (1I/Oumuamua) и кометата Борисов (2I/Borisov), открити през 2017 и 2019 г.

Честотата на тези открития не е мистична. Астрономическите технологии се развиха бързо през последните десетилетия.

Появиха се обзорни телескопи, космически обсерватории, роботизирани инструменти и мрежа от любители астрономи.

Човечеството вече може да наблюдава небесни тела, които преди оставаха незабелязани.

След откриването на 3I/ATLAS, множество мощни астрономически инструменти бяха насочени към нея. Учените бързо установиха, че е комета и научиха много за нея.

Характеристики на кометата

Скоростта на 3I/ATLAS е впечатляваща – 58 км/с при навлизане в Слънчевата система.

Това е значително по-високо от скоростта на Оумуамуа и кометата Борисов (26 и 32 км/с). Гравитацията на Слънцето допълнително ускорява кометата.

Високата скорост определя и необичайната траектория на 3I/ATLAS. Ексцентриситетът ѝ е 6,141, което е възможно само за хиперболични траектории, каквато е и нейната.

Траекторията ѝ е почти права линия.

Кометата идва от съзвездието Стрелец, близо до центъра на Млечния път. Вертикалната компонента на скоростта ѝ спрямо равнината на галактическия диск показва, че преминава през него, а не се движи постоянно в него.

Това предполага, че 3I/ATLAS е възникнала близо до звезда в т.нар. „дебел диск“ на Млечния път.

Тези звезди са сред най-старите. Учените смятат, че кометата е по-стара от Слънцето – между 7,6 и 13 милиарда години.

През юли учените наблюдаваха кометна активност – образуване на кома и опашка.

Спектроскопските изследвания показват, че кометата се състои предимно от вода, хидроксилни йони (ОН), въглероден диоксид и въглероден оксид.

Изпарението им вероятно е причина за образуването на кометната обвивка.

Засега не са открити цианиди, кислород или сложни органични молекули, характерни за кометите в Слънчевата система.

3I/ATLAS съдържа много прах с частици с диаметър около 1 микрон.

Архивни снимки от сателита TESS, направени през май, показват кометата още далеч зад орбитата на Юпитер, с изхвърляния на прах.

Диаметърът на ядрото на кометата е между 0,32 и 5,6 км, но учените не са единодушни за точния размер.

Извънземни?

Появата на 3I/ATLAS породи слухове за извънземен кораб. Професор Ави Лоеб от Харвардския университет публикува статия с аргументи в полза на тази хипотеза. Това предизвика вълна от публикации за евентуално кацане на извънземни.

Лоеб има противоречива репутация. Въпреки научните си трудове, често прави смели прогнози, които не се потвърждават.

Други учени опровергаха твърденията на Лоеб. Аргументите му се основаваха на близостта на орбитата на 3I/ATLAS до еклиптиката и евентуалното ѝ приближаване до вътрешните планети.

Лоеб твърдеше, че обектът не показва класическа кометна активност, но по-късно 3I/ATLAS демонстрира такава.

Ако беше извънземен кораб, 3I/ATLAS би бил малък метален обект, видим едва при приближаване до орбитата на Марс.

Полетът на кометата

При максималното си приближаване до Слънцето, Земята ще е от другата му страна. Хипотетичен извънземен кораб би трябвало да се отдели от кометата и да извърши маневра за спиране.

Траекторията на 3I/ATLAS предполага сближаване с няколко големи планети, което би позволило гравитационни маневри.

Но разстоянията са твърде големи: 29 млн. км от Марс, 97 млн. км от Венера. При най-близкия си подход до Земята, кометата ще е на 1,8 а.е. – по-далеч отколкото е Слънцето.

Дори и да се отдели от кометата, хипотетичният кораб би трябвало да намали скоростта си с над 20 км/с и да извърши сложни маневри, изискващи огромно количество енергия.

Няма основания да очакваме извънземни.

Самата комета няма да е видима с невъоръжено око.

Изстрелването на космически апарат за близко изучаване е невъзможно в момента.

3I/ATLAS не е последната междузвездна комета.

В бъдеще можем да очакваме други подобни посетители и евентуално да сме готови да ги изследваме отблизо, пише Universe.