Учените са сигурни, че има форми на живот във Вселената

Живеем в невероятни времена, когато науката прави огромни крачки напред.

Космически телескопи като James Webb откриват хиляди подобни на Земята екзопланети. Частни компании изстрелват ракети, които могат да се върнат.

Като част от космически мисии учените вземат проби от далечни астероиди, а роботите изучават повърхността на Марс и Луната. Усвояването на Космоса е в разгара си. И въпреки всички тези усилия, ние все още не знаем много за живота на Земята и извън нея. Едно е сигурно – учените са убедени, че има живот във Вселената.

И все пак да се ​​определи какво е животът е по-трудно, отколкото изглежда.

На пръв поглед всичко е просто: живите същества растат, размножават се и реагират на околната среда. Но ако се замислите по-дълбоко, възникват много въпроси. Например вирусите могат да се възпроизвеждат, но само вътре в клетките на други организми – трябва ли да се смятат за живи?

Съвременната наука определя живота като система, способна самостоятелно да поддържа своите процеси, да консумира енергия и да поддържа ред.

Основата на живота във всякаква форма е ДНК – молекула, която съхранява генетичния код и го предава от поколение на поколение. Тя контролира производството на протеини, които изпълняват жизненоважни функции в клетката, от създаването на тъкани до предаването на сигнали между клетките.

Но животът в Космоса може да е различен.

Ние познаваме живота, основан на сложни въглеродни съединения, но учените не изключват съществуването на организми с различна химична основа.

Може би някъде във Вселената има форми на живот, които не зависят от вода и ДНК, а използват съвсем различен механизъм на съществуване.

Ако животът на други планети не е базиран на въглерод, тогава на какво?

Учените смятат, че вместо въглерод, в основата може да стои силицият, тъй като има подобни химични свойства. На теория такива организми биха могли да изградят своите „клетки“ и „кости“ от силициеви съединения, точно както земните същества използват въглерод.

Въпреки че на нашата планета все още не са открити базирани на силиций форми на живот, този елемент играе важна роля в биологията.

Например, някои водорасли създават черупките си от силициев диоксид, образувайки тънки структури. Това доказва, че силицият е способен да участва в жизнените процеси, но остава загадка дали въз основа на него е възможна пълноценна екосистема.

Произходът на живота на Земята също засега остава загадка.

Съществуват две основни хипотези: или неговите градивни елементи са се появили в резултат на химически процеси на самата планета, или са донесени от Космоса от метеорити. И двата варианта имат научна основа, но все още няма окончателен отговор.

Метеоритите наистина съдържат органични молекули, включително аминокиселини, градивните елементи на протеините.

Някои учени смятат, че тези вещества са се образували в Космоса и са дошли на Земята заедно с падащите астероиди.

Има обаче и друга теория. Животът може да се е зародил в горещи подводни извори или плитки топли басейни, където химичните реакции постепенно са довели до появата на първите РНК и ДНК молекули.

Досега нито един експеримент не е успял да възпроизведе напълно този процес, но учените продължават да търсят ключа към произхода на живота.

Въпросът за съществуването на извънземен живот остава открит, но шансовете да не сме сами във Вселената са наистина големи.

Това се подкрепя от наличието на милиарди звезди и планети, сред които със сигурност има светове с подходящи условия за живот.

През 60-е години на миналия век астрономът Франк Дрейк разработи уравнение, което помага да се оцени броят на интелигентните цивилизации в нашата галактика.

Изчисленията вземат предвид фактори като броя на звездите, наличието на планети в близост до тях и вероятността за възникване на интелигентен живот.

Оптимистичната прогноза за това уравнение е, че може да има около 12 500 извънземни цивилизации само в нашия Млечен път.

От математическа гледна точка вероятността интелигентният живот да е възникнал само на Земята е изключително малка – по-малко от едно на 10 милиарда трилиона.

Броят на звездите във Вселената се оценява на стотици милиарди трилиони. Така че можем да сме напълно сигурни, че не сме сами във Вселената!