Неизвестен междузвезден обект може да промени орбитите на планетите от Слънчевата система

Слънчевата система вече е на 4,6 милиарда години и сегашното разположение на планетите издава нейното ясно динамично минало: нещо е накарало световете да се изместят.

Неотдавнашното откритие на първите междузвездни обекти, известни на науката, накара астрономите да повярват, че такъв обект може да е посетил нашето космическо семейство в далечното минало и това е създало „картината“, която виждаме сега.

Орбитите на планетите от Слънчевата система не лежат точно в една равнина. Астрономите използват равнината на земната орбита като отправна точка: тя се нарича равнина на еклиптиката.

Никоя друга планета няма орбитална равнина, която да съвпада с нея. Всички са леко наклонени и по различен начин: например Меркурий – със седем градуса, Марс – по-малко от два, Юпитер – малко над един, Сатурн – два и един половината. В същото време орбитите все още са донякъде удължени.

Всичко това са ясни признаци на гравитационни смущения, изпитвани от системата, подчертават астрофизици от Университета на Торонто (Канада) и Университета на Аризона (САЩ) в скорошната си статия (достъпна на сървъра за предпечат на университета Корнел).

Те обясняват, че по време на първоначалното формиране на светове в протопланетарния диск, те произхождат от съвършено кръгли орбити, въртящи се точно в равнината на слънчевия екватор. И това е щяло да си остане така, ако нещо не се е намесило.

По принцип динамиката на планетите се обяснява с вътрешни процеси, тоест взаимодействието на небесните тела в системата.

Така нареченият модел на Ница (разработен в обсерваторията, разположена там) сега се счита за най-общоприет.

Основава се на предположението, че първоначално в покрайнините на Слънчевата система е имало плътен и доста тежък пояс от малки небесни тела, който постепенно се е изместил и изместил газовите гиганти.

Авторите на новото изследване обаче заявяват, че нито една теория, предложена досега, не обяснява напълно текущото състояние на Слънчевата система.

Учените се опитват да намерят нов отговор на този въпрос: те предполагат, че системата е стигнала до сегашното си състояние под външно влияние.

Преди това вече имаше подозрения, че друга звезда може някога да е прелетяла близо до нас и да наруши спокойствието на системата с гравитацията си.

Сега изследователите обсъждат друг вариант: въздействието не е било на звезда, а на планета или кафяво джудже.

Спомнете си, че кафявите джуджета се считат за тела с маса най-малко 13 маси на Юпитер. Това са така наречените субзвездни обекти, в тях могат да възникнат слаби термоядрени реакции.

Астрономите са симулирали много различни варианти за появата на такъв обект от междузвездното пространство и в резултат на това стигат до извода, че е напълно възможно тяло с тегло от два до 50 Юпитера да лети по хиперболична траектория на разстояние в рамките на 20 астрономически единици от Слънцето, тоест максимум 20 пъти по-далеч от нашата звезда, отколкото Земята. Сега Уран се намира на 19 астрономически единици от звездата.

Най-вероятният от всички разглеждани случаи учените нарекоха посещение на Слънчевата система от планета с „тегло“ на осем Юпитера, което се оказа на 1,69 астрономически единици от Слънцето – малко по-далеч от сегашния Марс.

Този сценарий изглежда все по-реалистичен благодарение на новите открития през последните години. Първо, това са астероидът Оумуамуа и кометата Борисов – първите известни небесни тела от междузвездното пространство, и второ, така наречените свободно плаващи планети – светове, които не принадлежат на звездите.