Невероятният хирологичен експеримент на д-р Брадшоу

Словосъчетанието „британски учени“ отдавна е станало символ на грандиозно научно изследване с доста съмнителна практическа ценност.

Но в средата на 50-те години на ХХ век група учени от Кеймбриджкия институт за медицински изследвания, който се явява клон на световноизвестния Кеймбриджки университет, провели закачлив експеримент. Неговите резултати обаче едва не разклатили теорията на сериозната академична наука.

Скандалът бързо бил заметен, а научните отчети за резултатите от експеримента били скрити надълбоко в университетските архиви, та да не смущават именитите учени, чиито многотомни трудове убедително доказвали невъзможността за съществуването на това, до което стигнали младите им колеги в резултат на въпросния експеримент.

Медицинските отпадъци

Идеята за експеримента се родила спонтанно. Учените получили на свое разположение 13 чифта китки от ръцете на хора, завещали своите тела на университета за медицински изследвания след смъртта си. Телата на тези благородни хора вече били послужили на науката и това, което било останало от тях, подлежало на унищожение, както и всички останали медицински отпадъци.

Не е известно какво е движило младия доктор на медицинските науки Робърт Степълтън – любовта към науката или нещо друго, но Боб решил, че просто така да вземе и да изхвърли полезен от негова гледна точка материал, е изключително непрактично. Затова той събрал в кесия 26-те номерирани китки и ги отнесъл в своята лаборатория.

Няколко дни китките безполезно си лежали в хладилника, докато Боб им търсел достойно приложение. Гениалната идея възникнала, когато в лабораторията му надникнал неговият приятел и колега Адам Брадшоу. Трябва да споменем, че Адам, независимо от научната си степен доктор по медицина, бил доста вятърничав млад човек и проявявал нездрав интерес към различен род езотерични знания.

След като пуснал неприлична шега по повод съдържанието на хладилника на своя приятел, Адам звучно се разсмял, като сметнал находката за много добра. Но още в следващия миг главата му била осенена от гениална мисъл – защо да не опитат да анализират тези китки с методите на хирологията?

Още повече че чистотата на експеримента се осигурявала от отсъствието на притежателите на ръцете от този свят, които приживе биха могли да повлияят на хода на неговото провеждане.

Любопитните изводи

Идеята допаднала на Боб и след като се посъветвали, колегите решили да я реализират. Събрали работна група от осем души, двама от които, без да се брои Адам, изучавали дерматоглифика, след което учените пристъпили към експеримента в свободното си от основната работа време. Разбира се, повечето участници се отнесли към изследването доста скептично и го възприемали повече като игра, а не като сериозна научна работа.

И все пак изследването било проведено с истинска британска педантичност и задълбоченост. Всеки участник в експеримента попълвал таблица, в която стриктно систематизирал цялата информация.

След около месец учените успели да съставят психологически портрет, пълна медицинска карта и основни биографични данни на всеки притежател на всички чифтове ръце, участващи в експеримента.

Чак след като изровили от архивите документите на 13-имата покойници, чиито ръце изследвали, учените с ужас установили невероятната точност на своите изводи, включително възрастта на покойните, броя на браковете и децата им, образованието и професията, прекараните болести, причините за смъртта и тем подобни подробности.

Никой не очаквал подобен убедителен резултат, включително и мистика и езотерика Адам Брадшоу. 11 от 13-те отчета с поразителна точност повтаряли историите на заболяванията и биографичните данни на изследваните. Останалите два отчета съдържали грешки, които можело да се припишат на липсата на практически хирологичен опит на повечето експериментатори.

Заговор за мълчание

След това започнали истински чудеса, но вече не толкова от езотеричен, колкото от бюрократичен характер. Ръководството на института не само не одобрило блестящите резултати от научния експеримент, но и заплашило младите учени с уволнение заради излишната инициативност. Отчетите били иззети и запокитени в най-далечния ъгъл на бездънния архив на Кеймбриджкия университет.

И все пак това не спряло неуморния търсач на истината д-р Брадшоу, който написал монография, посветена на резултатите от експеримента. Но всички опити да публикува този труд в научните журнали, включително уважаваното и независимо издание Science, неизменно се натъквали на стена от мълчание и неразбиране от страна на техните рецензенти. Колеги, които нямали отношение към експеримента, започнали откровено да се присмиват на Адам. Във въздуха замирисало на заговор.

Шило в торба обаче не стои и информацията за скандалния експеримент стигнала до медиите. Скандалът стигнал до жълтата преса, възбудил общественото мнение и ръководството на Кеймбриджкия университет, хванало се за сърцето, трябвало да признае факта за провеждането на експеримента, макар и с уговорката, че резултатите се нуждаят от допълнителна проверка и не са готови за публикация. Освен това подобна публикация можело да наруши етичните принципи, изваждайки пред обществеността детайли от личния живот на покойните без тяхното съгласие.

С последното твърдение е трудно да не се съгласим, но ценността на проведеното изследване не намалява от това. В съвременните научни среди се смята за признак на лош тон изучаването на явления, имащи отношение към това, което е прието да се смята за псевнонаука. А ако някои факти противоречат на утвърдената научна теория, то, както се казва – толкова по-зле за фактите.

Хирологията днес се отнася към тези псевдонауки – също както впрочем до съвсем неотдавна към тях се отнасяли генетиката и кибернетиката.