Невероятно, но факт: Звездите могат да „пеят“

Учените откриха, че звездите „пеят“. Не в буквалния смисъл, разбира се – мелодиите не се разпространяват в Космоса, както на Земята. Но вътре в звездните обекти има колебания, които водят до леко потъмняване и изсветляване. Тези вибрации могат да бъдат „преведени“ в звукови вълни и тогава звездата започва да „звучи“.

Изследователите са намерили начин да дешифрират тези вибрации и да слушат уникалната музика на звездите. И това не е просто красиво – то ни помага да разберем как живеят и остаряват тези удивителни космически тела.

Изследвани са 27 звезди в клъстера M67. Той е един от най-големите в нашата галактика и понякога се нарича „Златното око“.

Всички звезди в него са приблизително същите като Слънцето: имат сходна възраст, размер и състав.

Оказа се, че те преживяват „криза на средната възраст“. На определен етап от съществуването си светещите обекти сякаш „засядат“. Вътрешните им вибрации спират да се развиват и започват да се повтарят. Получава се нещо като звука от развалена плоча – звездата сякаш влиза в цикъл и след това продължава развитието си.

Учените наричат ​​това състояние „плато“. То може да продължи доста дълго време и зависи от масата на звездата и други параметри.

Експертите дешифрират звездните „песни“, използвайки метода на астеросеизмология, наука, която изучава вибрациите им.

Звездите пулсират заради процеси, протичащи във вътрешността им, и тази динамика причинява малки промени в яркостта и честотата на светлината, която излъчват. Използвайки мощни телескопи и чувствителни инструменти като спектрографи, астрономите записват тези промени и ги превеждат в данни, напомнящи звукови вълни.

Анализирайки честотата, амплитудата и естеството на трептенията, човек може да „погледне“ вътре в звезда, научавайки всичко за нейната „биография“.

Мелодиите се превръщат в уникални космически „подписи“, които разкриват техните тайни.

Важното е, че благодарение на този ефект вече е възможно да се определи възрастта на звезда с висока точност, ако тя е във фаза плато.

Изследването е проведено от екип, ръководен от австралийския учен Клаудия Рейес. Те са използвали данни от архива на космическия телескоп, който съхранява информация за милиони звезди. Екипът буквално „превел“ светлината в звук и чул галактически „песни“.

Това изследване бележи началото на подробно изследване на живота на звездите и следователно на историята на Вселената.