Нима това може да се нарече пчела?

Няма съмнение, че сте виждали пчели стотици и дори хиляди пъти в живота си. Вероятно те са се появили, привлечени от аромата на нещо, което сте яли или пили. И вие вероятно или сте махали с ръце, или сте седели неподвижно, парализирани с ръка.

Роуз-Лин Фишер постъпва различно – вече две десетилетия тя снима пчели с помощта на мощен сканиращ електронен микроскоп с увеличение 30, 300 и дори 3000 пъти. Оказва се, най-обикновените насекоми притежават невероятни микроскопични образувания. „Пред вас се открива чуден свят – описва го Фишер. – За мен това занимание се е превърнало в географска експедиция – колкото по-силно е увеличението, толкова по-далече ме отнася.”

Работата започнала през 1992 г. „Искаше ми се да надникна в сканиращия електронен микроскоп, а моят приятел работеше на такъв – спомня си ентусиастката. – Винаги съм обичала пчелите, една улових и занесох със себе си в лабораторията.”

Око. Увеличение 190 пъти.

Видяното я изпълнило с благоговеен трепет. Тялото на насекомото, което изглежда за човешкото око голо и гладко, се оказало изпъстрено с най-невероятни структури. Разбира се, на първо място нейното внимание (тук е много трудно да си оригинален) се оказало приковано към фасетъчните очи.

„Разбрах, че очите на пчелите са съставени от шестоъгълници на принципа на клетката – казва Фишер. – Просто стоях, поразена от мисълта, че геометричните фигури се срещат в природата и постоянно се повтарят.”

Коремче. Увеличение 370 пъти. Никога нямаше да се досетите що за пейзаж е това, нали?

И тя продължава да изучава тялото на тази пчела, а после и на други – с все по-нарастващо увеличение. И удивление!

Колкото по-свеж е екземплярът, толкова по-добре, затова постоянно били необходими нови пчели. Фишер старателно гледала в краката си и подбирала пчели, които вече не могат да летят, след това ги отнасяла в дома си и ги хранела с мед. Едни се оживявали и отлитали, а други ставали обект на изследване.

Микро мустачки. Увеличение 3300 пъти.

Отначало тя проверявала образците за наличието на увреждания под собствения си обикновен оптичен телескоп, след това в извънработно време се трудила в лабораторията на своя приятел. На нейно разпореждане се оказал моделът JEOL 6100, с който можела да разглежда обекти с величина 40 ангстрьома (диаметърът на човешкия косъм е около 500 000 Å). Предварително пчелата била покривана с ултратънък слой злато.

Съединяване на крилата с тялото. Увеличение 550 пъти.

Покритието, пояснява Фишер, повишава електропроводимостта на повърхността, което позволява да се увеличи резолюцията на микроскопа. Точно както светлината на фенерче се плъзга по тъмен предмет, позволявайки ни да го разгледаме, по повърхността на обекта се движи лъчът на микроскопа, само че това не е светлина, а електронен лъч, а оборудването след това преобразува електрическите сигнали във видимо изображение.

Кукички между предните и задните крила. Увеличение 700 пъти.

И така, екземплярът е подготвен и поместен във вакуумна камера и фотографът започва да разглежда насекомото под различни ъгли и с различна резолюция в търсенето на интересен кадър. От време на време възникват удивителни пейзажи, по които никога няма да кажеш, че пред теб е пчела.

„Например, вглеждайки се в участъка между предните и задните крила, забелязах тези куки. При 700-кратно увеличение тяхната структура е изумителна. Те приличат на промишлено изделие”, казва Фишер.

Хоботче. Увеличение 150 пъти.

При силно увеличение, както се изяснило, пчелата престава да прилича на самата себе си – нейният екзоскелет напомня пустинен пейзаж, а хоботчето прилича на детайл от фантастична машина.

„Ако се отива все по-далеч и по-далеч, в даден момент се губи усещането на мащаб – отбелязва Фишер. – Става много сложно да разбереш какво гледаш от близко разстояние и какво – от далече.”

Източник: Smithsonian Institution