С помощта на телескопа Hubble астрономи изследваха загадъчен газов облак. Той не съдържа звезди и е най-добрият кандидат за тъмна галактика, откриван досега.

Съвременните космологични модели предсказват съществуването на т.нар. тъмни галактики във Вселената.

Такива обекти представляват струпвания на газ и прах, които се задържат заедно от тъмна материя и имат недостатъчна маса, за да започнат процеса на свиване, водещ до раждането на звезди.

За обозначаване на такива системи астрономите използват и термина RELHIC (Reionization-Limited H I Clouds).

Обекти от типа RELHIC представляват интерес за астрономите в контекста на разбирането на природата на тъмната материя и механизмите за раждане на галактики в ранната Вселена.

Доскоро те разполагаха с няколко потенциални кандидати за тъмни галактики, но нямаха достатъчно доказателства за тяхната природа.

Всичко се промени благодарение на телескопа Hubble.

Международен екип от изследователи го използва, за да проучи обект, известен като Cloud-9, разположен в близост до галактиката M94 (на 16 милиона светлинни години от Земята).

Той е открит от наземния радиотелескоп FAST и е идентифициран като потенциален тъмен облак, съдържащ атомарен водород.

Наблюденията позволиха да се уточнят характеристиките на Cloud-9.

Диаметърът му е 4,5 хиляди светлинни години, той не се върти, динамично е студен и има маса на газа, равняваща се на около 100 хиляди слънчеви маси.

Hubble не успя да открие в него никакви признаци за съществуването на звезди.

Според изследователите всички характеристики на Cloud-9 идеално съответстват на обект от типа RELHIC.

Те също така разгледаха алтернативни варианти за природата на Cloud-9 – от високоскоростен облак газ в Млечния път до изолирана ултра-бледа галактика, но нито един от тях не отговаря на всички наблюдавани данни.

Това означава, че с много голяма вероятност пред нас е първата потвърдена галактика без звезди, чиито компоненти се задържат от тъмна материя.

По-рано разказахме как тъмната материя може да превръща планети в черни дупки, пише в статия, публикувана в Arxiv.org.