Нощта, в която небето се запали

Отдавна съобщенията за изригванията на Слънцето задължително попадат в новините. Освен това заемат лидерска позиция в тях. Защо? Уж редови явления, пък интересът към тях – тревожно прикован.

Народът е объркан от учените. В последни времена именно те нагнетяват страх и предупреждават не само за вредата за здравето, която може да нанесат провокираните от изригванията магнитни бури. Но и… за край на света.

Например специалистите от НАСА и американската академия на науките, като се започне от 2012 година, чакат слънчево изригване с огромна мощност, което ще прати в магнитното поле на Земята постоянен ток с такава сила, че той буквално ще изгори електрическите мрежи. На първо място – трансформаторните станции. И планетата ще се потопи в тъмнина.

Учените прогнозират и периодично съобщават, че ще се повтори така нареченото карингтънско събитие, което се случило през есента на 1859 г. Тогава младият английски астроном Ричард Карингтън забелязал, че на светилото има необикновено големи петна, които изплюли ослепително изригване. След 17 часа нощта над много райони на планетата се превърнала в ден – толкова светло станало от зелените и виолетови огньове на северното сияние. Телеграфите изгърмели. От апаратите се сипели искри, които парели телеграфистите и палели хартията.

„Преди 155 години човечеството просто е имало късмет, че не е било достигнало високо технологично ниво – казва Джеймс Грийн, един от директорите на НАСА и специалист по магнитосферата. – Сега след такова изригване за възстановяване на разрушената световна инфраструктура ще отидат не по-малко от 10 години. И трилиони долари.“

Но оказва се Слънцето е способно да метне по нас доста по-мощно изригване.

Звездните войни в 775 година

Група японски учени от Университета в Нагоя под ръководството на професор Фуса Мияке изучавали срезовете на древни кедри, расли в Европа. И открили, че в Средновековието тези кедри са подлагани на мощно енергийно въздействие, в резултат на което съдържанието на радиоактивния изотоп въглерод-14 в дървесината се повишило 20 пъти. По годишните пръстени японците определили, че пикът на лъчението е бил през 775 година.

Въглерод-14 се образува след бомбардировката на азота във въздуха от неутрони с висока енергия. Те възникват по време на работа на ядрените реактори, при ядрени взривове. Или в резултат на въздействието на мощно гама-лъчение в атмосферата.

Ядрените реактори и атомните бомби, естествено, отпадат. Остава Космосът, а Земята може да е била облъчена от Слънцето. Но учените отхвърлили този източник, като преценили, че звездата едва ли е имала сила да генерира импулс с такава мощност.

И взрив на свръхнова не се връзва. Той трябвало да е забелязан. Древните астрономи например са забелязали взривове на свръхнови, случили се през 1006 и 1056 г., и едва ли биха проспали такъв през 775 г. Пък и следи от такъв взрив отдавна да са открили астрономите със съвременните инфрачервени и рентгенови телескопи. Но нищо подобно не е установено.

Накрая японците признали, че не могат да определят източника на гама-лъчението, предизвикало пик на концентрацията на въглерод-14 в кедрите.

„Съвременните знания не позволяват да установим причината на случилото се – цитира думите на Мияке британското издание Daily Mail. – Можем само да кажем, че околоземното пространство е подлагано на невероятно мощно енергийно въздействие през 775 г. от новата ера.“

Забавни версии имат, разбира се, и уфолозите. Според една от тях Земята случайно е попаднала в нещо като звездни войни, оказвайки се на фронтовата линия, която са си устроили извънземни кораби на враждуващи цивилизации.

Друга – не така войнствена – хипотеза се основава на изследванията на американския астроном Харис, който още през 1986 г. се опитал да докаже, че гама-изригванията са резултат от движението на звездолети, работещи на антиматерия. А гама-кванти се появяват при анихилация на антивеществото с нашето вещество. Звездолетът, получавайки енергия за движение, от време на време произвежда такива взривове.

Харис дори се опитвал да проследи серия гама-експлозии във Вселената, лежащи на една линия. Той твърдял, че те визуализират траекторията на движението на извънземния кораб. Ученият наброил 134 такива траектории – тоест движението във Вселената е доста оживено.

С други думи, преди 1239 години Земята е „лъхната“ от отработилите газове на звездолет, който осъществявал маневри до нашата планета.

И все пак това си е нашето светило

Изследванията на японците заинтересували учените от финландския университет в Оулу. Екип под ръководството на проф. Иля Усоскин потвърдил съществуването на феномена, открил негови следи не само в древни европейски кедри, но и в дъбове. И намерил в английските летописи споменаване за „светещи змии в небето“. Според Усоскин хората видели аномално северно сияние, породено от мощно изригване на Слънцето.

Слънчевата хипотеза взел за основа и американският физик Ейдриън Мелът от университета в Канзас. И разбрал защо Фуса Мияке и сие са се отказали от нея. Когато японците разсъждавали за мощността на идващото от светилото лъчение, те смятали, че то се разпространява във всички посоки. Като слънчева светлина. Картината изглеждала наистина нереална.

Ейдриън предположил, че гама-импулсът бил насочен като изстрел. Това позволило да се намалят сумарните енергийни загуби от него 100 пъти и да се допусне, че импулсът е генериран все пак от Слънцето.

„През 775 година се е случило така нареченото супер изригване – казва Мелът. – То е било 20 пъти по-мощно от карингтънското събитие и 100 пъти по-мощно от изригванията, регистрирани през ХХ век.

Според учените Слънцето може да е изстреляло супер изригването само по себе си, но то може да е провокирано от комета, паднала на светилото. А те падат там доста често – несравнимо по-често, отколкото на Земята. И така са съвпаднали нещата, че петното или групата петна, дали изригването, са били насочени към Земята.

Тъкмо от подобен катаклизъм се опасяват учените. И нас плашат. Ако се случи подобно нещо, пропадаме. Заедно с озоновия слой.

Разбира се, чудовищни изригвания на звезди не са редки в нашата галактика. Хироюки Маехара от университета в Киото е анализирал данни, събрани само за 120 дни работа на телескопа „Кеплер“, и е изяснил, че от 83 000 слънцеподобни звезди, попаднали в полезрението на сондата, 148 са произвели 365 супер изригвания.

Междувременно екипът на Мияке е открил, че след супер експлозията от 775 година е последвал катаклизъм 992, който е бил два пъти по-слаб. Но на съвременното човечество и това му е достатъчно да се върне в каменната ера.

КР