Всяка епоха има своите пророци. Някои носят библии, други – електронни таблици. Но малцина са успели да задържат вниманието на човечеството толкова дълго, колкото Мишел дьо Нострадамус, известен като Нострадамус. Френски лекар и астролог от XVI век, написал около хиляда четиристишия (катрена), за които неговите последователи вярват, че предсказват бъдещето.

От Френската революция до Втората световна война, от възхода на Хитлер до 11 септември – почти всяко важно историческо събитие е „открито“ в неговите думи.

И отново днес медиите търсят улики за 2025 г. в мистериозните му стихове: крахът на империя, глобален икономически катаклизъм и дори климатична катастрофа.

Но преди да се вълнуваме, си струва да зададем въпроса, който науката винаги задава: може ли това да се провери?

Проблемът с Нострадамус никога не е бил дали всъщност е писал четиристишия – а какво са означавали.

Стиховете му са толкова неясни, символични и поетични, че могат да се тълкуват по десетки начини.

Четристишиято може да се чете като предсказание за края на царство, природно бедствие или икономическа криза – всичко зависи от това кой го чете и кога.

Науката не работи така.

Когато един учен предсказва затъмнение, той не казва: „Ще има мрак, когато голяма сянка покрие земята.“ Той казва точно кога, къде и за колко време. Предположенията трябва да бъдат конкретни и проверими. Ако не са – това не е наука. Това е литература.

Защо се нуждаем от пророци и защо… не трябва да им се доверяваме

Фактът, че хората все още търсят смисъл в четиристишията на Нострадамус днес, говори по-малко за неговата „сила“, отколкото за нашата човешка природа.

Искаме да вярваме, че има някой, който знае какво предстои.

Страхът от неизвестното е толкова стар, колкото самата цивилизация, а нуждата от предсказуемост е дълбоко заложена в мозъците ни.

Но в това търсене на сигурност често забравяме, че най-добрият инструмент, който имаме за предсказване на бъдещето, вече съществува – и той се нарича наука.

Той не работи с метафори, а с данни. Не разчита на интуиция, а на експерименти. Не казва „може би нещо ще се случи“, а „ако условията са такива, резултатът ще бъде такъв“.

Бъдещето не е написано – то е създадено?

Нострадамус е бил завладяващ човек на своето време – образован, любопитен и внимателен наблюдател.

Но неговите четиристишия не са пътна карта към бъдещето. Те са огледало на човешките страхове, надежди и фантазии.

Те ни казват повече за това как са мислили хората през XVI век, отколкото за това какво ще се случи през XXI век.

Науката, от друга страна, не „предсказва“ бъдещето. Тя го изгражда.

Всяка част от данните, всеки експеримент и всеки модел ни позволява да предсказваме бъдещето с по-голяма точност от всякога.

А това означава, че вместо да четем стихове от миналото, е по-добре да разбираме законите на природата – защото те са единственото „пророчество“, което наистина работи. Или не? Вие вярвате ли в пророчества?