Революционни открития разкриват тайната на „сините камъни“ в Стоунхендж

Ново изследване потвърждава, че хората от каменната ера, а не ледниците, са преместили масивните „сини камъни“ (базалтови) в Стоунхендж, демонстрирайки невероятен подвиг на праисторическо инженерство и планиране.

Откритията сочат още, че хората от каменната ера са транспортирали масивните камъни на повече от 200 км от Уелс до Уилтшир, опровергавайки теориите за пренос чрез ледници.

Вътрешният кръг от камъни, тежащи до 3,5 тона всеки (приблизително колкото два автомобила), представлява забележително постижение на праисторическото инженерство.

Археологът Ричард Е. Бевинс и неговите колеги от Университета Абъристуит във Великобритания, пишат в Anthropology.Net, че човешките усилия, вложени в добива и преместването на тези камъни на такива разстояния, са огромни.

Преди се смяташе, че камъкът „Нюал Боулдър“, открит през 1924 г. от археолога Уилям Хоули и неговия асистент Р.С. Нюал, подкрепя хипотезата за ледниковия пренос.

Анализ на Бевинс от 2023 г. обаче оспорва това.

Учените са идентифицирали следи от умишлено оформяне и повреди по краищата на фрагментите.

Те са несъвместими с ледниковата абразия. Установен е и произходът на „Нюал Боулдър“ – в Крейг Рос-и-Фелин в планините Пресели, Уелс.

Геохимичният подпис съвпада идеално, потвърждават изследователите, елиминирайки съмненията за произхода на камъка.

Археологът Брайън Стивън Джон от университета Дърам пък предполага през 2024 г., че сините камъни са ледникови ератични скали. И чеса били преместени от леден блок, близо до Солсбъри, преди да бъдат използвани от хората.

Бевинс оспорва и това твърдение, посочвайки пълната липса на подобни скали източно от района Нарбърт, което говори в полза на човешкия транспорт.

Как точно хората от каменната ера са постигнали това, остава загадка.

Друго проучване от 2024 г. показва, че централният камък на олтара е транспортиран на невероятните 750 километра от Шотландия.

Това което допълнително потвърждава Стоунхендж като монументално човешко постижение.

Новият анализ, ръководен от Бевинс, е публикуван в Journal of Archaeological Science: Reports.