Осиновяването включва „програма за майчинство” при гейовете

Семействата на гейове не се отличават в степента по грижа за децата от хетеросексуалните двойки, за което свидетелства включването на „програма за майчинство“ в мозъка на хомосексуалистите, след като осиновят дете.

До този извод са стигнали израелски неврофизиолози, публикували статия в сп. Proceedings of the National Academy of Sciences.

Глобалните промени в живота на майката и семейството като цяло протичат под влияние на цял набор хормони, които в организма на жената започват да се отделят след раждането, са изяснили учените в последните две десетилетия. Най-известният от тях – окситоцинът, хормонът на семейното щастие, се смята за ключ към биологичната „програма за майчинство“.

Противниците на хомосексуалните бракове говорят, че еднополовите семейства не са годни за възпитаване на деца, тъй като нито един от членовете им не е способен да замени жената с включена „програма за майчинство“. Рут Фелдман от университета „Бар Илан“ в Рамат Ган (Израел) и колегите ѝ опровергават тази представа.

В предишни години, по време на работата на Йейлския център за изучаване на децата, Фелдман забелязала, че мозъкът на новоизпечените майки преминава в състояние на хиперактивност, когато жената чува плача или вика на детето. Тя открила мозъчните области, задействани в тази реакция. Сред тях попадали темпоралният лоб на мозъка и амигдалата – зони, свързани със способността да се проявяват емоции и да се съпреживява на другите.

Невроните в тези зони съдържали голямо количество окситоцинови клетъчни рецептори – израстъци на клетъчната обвивка, за които се захващат молекулите на хормоните при проникване в клетката. Това накарало Фелдман да провери не е ли свързан хормонът на семейното щастие с феномена хиперактивност на мозъка на майката при грижа за бебето.

Фелдман и колегите ѝ от различни изследователски институти на Израел събрали група от 89 семейни двойки, като само половината от тях били двуполови семейства, където наскоро се родило дете. Втората част от групата се състояла от семейства на гейове, осиновили дете или възползвали се от услугите на сурогатна майка.

По време на експеримента неврофизиолозите вземали проби слюнка и кръв от доброволците, като следили измененията на нивата окситоцин и други хормони. Освен това учените следили поведението на бащите и майките в домашна обстановка и провели сеанси с магнитно-резонансна томография, изучавайки активността на мозъка на членовете на семействата по време на гледане на домашно видео с участието на дете.

Опитът показал, че окситоцинът наистина се явява ключ към „програмата за майчинство“. Но не това откритие било главното – неврофизиолозите успели да установят, че аналогична програма работи и в мозъка на гейовете, поели ролята на майка в еднополови семейства, но не и в нервните клетки на хетеросексуалните мъже.

Например клипове с участието на първородно дете предизвиквали не емоционална, а рационална реакция при новоизпечените бащи, което се виждало по нарастването на активността на „центъра на мисленето“, префронталния кортекс, и по снижаването на честотата на импулсите в „емоционалните“ области на мозъка. В случая с гейовете всичко протичало различно – в допълнение към мислителните зони, в техния мозък се включвали амигдалата и темпоралният лоб.

Този факт според Фелдман и колегите ѝ прави неверни представите за непълноценността на еднополовите семейства на биологично и психологическо ниво. Учените смятат, че „програмата за майчинство“ е станала универсална за мъжете и жените благодарение на това, че нашите предци са се грижели за потомството колективно, без да правят разлика между своите и чуждите деца.

Изводите на авторите се подкрепят и от мненията на други учени. Днес много психолози не виждат проблем във възпитаването на децата в еднополовите семейства. Например Шонда Крафт от университета на Минесота в Сейнт Пол отбелязва, че „многобройни изследвания, проведени в САЩ, са показали че децата, израстващи в гей семейства, не страдат от непълноценно възпитание и неблагополучие в зрелия живот“.

От друга страна, тя все пак споменава, че „на децата са необходими контакти с роднини от противоположния пол, които може да са лели или чичовци, баби или дядовци“, което да им помогне да се научат да разбират разликите в хетеросексуалната и хомосексуалната ориентация на хората.