Крачката от любовта до омразата

Учените за първи път са идентифицирали участъка от мозъка, който се активира при вида на някого, когото ненавиждаме. Оказва се, че този участък не съвпада със зоните на страха, опасност или заплаха, но частично се покрива със зоната на агресия, пише Комсомолская правда.

За съжаление изданието не споменава кои учени са направили това откритие, но все пак темата е важна, затова ще се опитаме да се потопим по-дълбоко в нея. Въпросните неизвестни изследователи отбелязват, че ненавистта често се разглежда като „зла страст”, която трябва да бъде взета под контрол и да бъде изкоренена. Но за биолозите ненавистта е също толкова интересна, както и любовта, тъй като също като любовта тя често е ирационална и може да доведе човека както до героични, така и до трагични постъпки. Но как може две толкова противоположни чувства да довeдат до подобно поведение?

Изучавайки чувството за ненавист, насочено към другите, незнайните учени са провели експеримент. Мозъчната активност на участниците във въпросния експеримент била отчитана в момента, когато те разглеждали снимки на хора, които ненавиждат, покрай други на техни познати. В резултат учените са получили мозъчните участъци, свързани с чувството за омраза.

Оказва се, че те включват структури от мозъчната кора, свързани с агресивното поведение и координацията на движенията. С чувството на ненавист са свързани и зоните, важни за способността да се превиждат действията на другите. Активират се и участъците, които участват при преживяването на романтична влюбеност.

Толкова от незнайните учени, а ние продължаваме по темата, тъй като тя е повече позната на психолозите. Как се получава така, че човек е способен да ненавижда някого, без когото до вчера не си е представял земните си дни?

По какъв начин любовта се превръща в омраза, а омразата – в любов? Кое променя знака плюс в знака минус и обратното?

Тук голямо значение имат нашите мисли и неоправданите ни очаквания. Точно те влизат в ролята на сив кардинал и ако не ги управляваме, може да развалят отношенията ни.

На всеки етап от близките отношения неизбежно възникват различни проблеми. Начинът за тяхното решаване пряко влияе върху това ще бъде ли направена прословутата крачка – от любовта към омразата.

И така, как ще се развиват отношенията между двама души, зависи от желанието на всеки от тях да съхрани прекрасното, което е имало помежду им. И вече съзнателно да премине на качествено ново ниво на връзката. За това може да им помогнат мъдрост, работа над себе си и добър психолог при нужда.

И любовта, и ненавистта са ярка, еднакво силно заредена емоционална енергия, те са форми на проява на взаимоотношенията с този, към когото е насочено което и да е от тези две чувства. Те потвърждават факта за съществуването на отношенията, но заедно с това и приемането и признаването на партньора. Потребността от признание е едно от най-важните неща за всеки човек.

Прагът, предхождащ любовта, често е страстта, а омразата е предшествана от ярост. Но и страстта, и яростта могат с времето не да растат, а да спадат. Тогава човек се потапя в цял спектър емоции, но само с една полярност – положителна или отрицателна.

Да обобщим – от обобщим от любовта има само една крачка, а от яростта до радостта има цяла пропаст. Още по-трудно е да преминем от срам към гордост, от обида към благодарност, от вина към признателност. Когато пътят за промяната на тези чувства минава през равнодушие, тогава във връзката хората изпитват самота. И това може да доведе до нейния разрив.

Всички чувства, което се събуждат, изискват внимание, но стават достъпни за съзнанието. Това е моментът за техния анализ, преразглеждане и избор.

Точно тук сработва парадоксът на отношенията и тяхната двойственост. Върху избора на водещото чувство влияе както реакцията на партньора, така и самият човек. От една страна, по-лесно е да се прояви това чувство, на което реагира партньорът. От друга, човек споделя чувството, което изпитва. Изразявайки го, той се оказва погълнат от него (колкото повече мрази, толкова повече потъва в това чувство). Изразявайки любов, сам прониква и се обогатява с любов.

Така се оказва, че можем съзнателно да управляваме чувствата си. В каква атмосфера искаме да съществуваме – омраза или любов – е наш избор като автори на собствените ни чувства.

Крачката от любовта до омразата може да отнеме само няколко дни или дори 20 и повече години отношения. Но пътят при всички е еднакъв.

Първата крачка: Влюбването

Това е период, който винаги си спомняме с удоволствие и носталгия. Срещи, ухажване, първи целувки. Времето, в което сърцето ни е започнало да бие с удвоена сила и мислите ни са били заети само с това.

В това време ни се иска да разберем колкото се може повече за този човек, колкото се може повече да бъдем заедно. Но в същото време гледаме на него през розови очила. И го виждаме такъв, какъвто бихме искали да го видим. Тези розови очила всъщност са причината рано или късно идеалът за любимия човек да започне да се разрушава.

Втора крачка. Навикът

Прави са тези, които казват, че човек лесно свиква с хубавото. Това, което вчера ни е изглеждало като неосъществимо щастие, днес го приемаме като разбиращо се от само себе си. И това, че сме заедно, вече се приема за даденост. И любимият човек все по-малко ни напомня за приказния принц на бял кон (съответно на нежната и хрисима принцеса, която да ни гледа в очите). Сега вече познаваме неговите предпочитания и вкусове, неговите навици. Всичко в отношенията е предсказуемо.

Постепенно свикваме с любимия човек, както свикваме със стаята, ако се намираме достатъчно дълго в нея. Всичко в нея ни се струва познато и рано или късно започваме да си мислим дали да не сменим обстановката и да си купим нови мебели.

Мнозина се страхуват от навика в отношенията, смятайки го за безславен край на любовта.

Няма такова нещо! Навикът също е любов, твърдят психолози с дългогодишна практика. Той е само една от нейните прояви. Една от нейните разновидности – по-спокойна и равномерна. Тоест вече знаем какво можем да очакваме, а това вече си е сигурност в човека срещу нес. Вече не го гледаме с розовите очила и го виждаме такъв, какъвто е.

Трета крачка. Очакването

И тук се оказва, че това, което всъщност е нашият любим всъщност, нас не ни устройва. Затова очакваме от него велико преобразяване – по наш образ и подобие. В края на краищата дори да разбираме, че избраният от нас човек не прилича много на принц, сме разчитали, че в бъдеще това сходство все повече ще се засилва. И че той все пак ще се научи да изкарва повече пари, да постига висоти в кариерата или просто през цялото време да е такъв грижовен и страстен, както в началото. При трезв поглед върху любимия става очевидно, че всичките ни химери са безпочвени и че не можем да очакваме да се случат чудеса за една нощ. А цялото внимание и грижа, с които любимият ни е заобикалял преди, са се изпарили като капки дъжд върху горещ асфалт.

В резултат всеки от нас започва да забелязва, че не получава напълно нещо важно и желано или не го получава изобщо.

Четвърта крачка. Разочарованието

Когато нашият избраник не оправдава възложените му очаквания, настъпва периодът на разочарованието. Постепенно започва да ни се струва, че той се е променил към по-лошо. Макар да си е такъв, какъвто си е, просто се е променило нашето възприятие. Започват скандали и упреци.

В този период започваме да гледаме на партньора вече през черни очила, обясняват психолози. Той също престава да забелязва положителните ни качества и вижда само недостатъците.

В резултат продължава да се натрупва недоволството един към друг, което може да доведе до последния етап в отношенията.

Пета крачка. Омразата

На този етап се появява раздразнението. И дори плюсовете, които си има всеки от нас, през призмата на черните очила стават минуси. Това, което преди ни е умилявало, сега започва да ни дразни. Например усмивката на спътника ни преди ни се е струвала светла и мила, а сега ни изглежда ехидна и неискрена.

Това може да премине във форма на омраза. Пътят от любовта към омразата е завършен.

Да спрем на средата на пътя

Според опитните психолози можем да спрем на етапа на навика. За това са важни няколко неща:

1) да очакваме колкото се може по-малко от партньора. Тъй като всякакви очаквания рано или късно водят до разочарования. А колкото по-малко очакваш, толкова повече получаваш, обясняват психолозите. Така че на първо място трябва да намалим очакванията и претенциите, които също са очаквания.

2) да оценяваме това, което човекът притежава. Да умеем да виждаме плюсовете. И да акцентираме вниманието върху тези плюсове, а не върху минусите, които си има всеки човек (включително и ние).

3) важно е да намираме общ език с човека, с когото се опитваме да свържем съдбата си.

Разбира се, добре е, ако от самото начало си говорим на един и същи език. Тогава трябва просто да се опитаме да се върнем към него. Но понякога се случва от самото начало да си говорим на различни езици дори без да го съзнаваме. Може ли да се намери общ език в този случай? И как да го направим?

Можем да се научим, твърдят психолозите. Първата ни работа е да престанем да спорим и да започнем да слушаме. Когато искаме да намерим общ език с човека срещу нас, трябва да отчитаме неговите убеждения, принципи и т.н. Да се постараем по-рядко да му противоречим и по-често да се съгласяваме с него. Разбира се, за нас важи същото – и ние можем да изказваме собствената си гледна точка. Но е важно отначало да изслушаме другия човек, а след това аргументирано да изкажем собственото си мнение.

За да избегнем разочарования в отношенията, е важно още в самото начало на пътя, при избора на партньор, да разберем какво искаме да получим от отношенията, добре да опознаем другия човек и да определим способен ли е той да ни даде това, което искаме.

Повечето от нас избират партньор несъзнателно, така че не си представяме добре това, което искаме. А когато паднат розовите очила, се оказва, че до нас не е човекът, който ни е необходим.

Обратният път. От омразата към любовта

Обратният път, смятат психолозите, е възможен, но е много труден. С други думи, той изисква доста тежка работа. И мнозина на този етап принципно не искат да влагат сили и енергия за подобряване на отношенията.

В крайна сметка любовта е огън. И за да гори той, трябва постоянно да се поддържа, като се добавят в него цепеници. А ние често не го правим. Смятаме, че той ще гори сам по себе си и пускаме отношенията на самотек. И тогава рано или късно той угасва. Не е лесно да се поддържа този огън. Важно е постоянно да се допринася за отношенията. А за да се запали отново, се изискват няколко пъти повече сили.

За да се разгори загасналият огън, е важно да се опитаме да разберем другия човек и да започнем да го оценяваме. Да покажем, че го ценим и разбираме. Това е трудно, защото хората, които лесно преминават от любов към омраза, принципно не могат да направят обратното. Иначе не биха се оказали на този етап.

За да се научим да приемаме другия човек, е важно задължително да се научим да приемаме самите себе си такива, каквито сме, да се научим да се ценим, обичаме и уважаваме.

Така че ако искаме да съхраним отношенията и да спрем бързата крачка от любовта до омразата, ще ни се наложи да положим усилия. Макар че не на всички това ни е по вкуса. Но иначе е по-добре да се разделим.