Откриха двадесет нови луни на Сатурн

Екип, ръководен от Скот С. Шеппард от института Карнеги, е намерил 20 нови луни в орбита около Сатурн. Това прави общия брой на луните до 82, надминавайки Юпитер, който има 79. Откритието бе обявено в тази седмица от Центъра за малки планети на Международния астрономически съюз.

Всяка от новооткритите луни е с диаметър около пет километра. Седемнайсет от тях обикалят около планетата назад или в ретроградна посока, което означава, че тяхното движение е противоположно на въртенето на планетата около нейната ос. Останалите три луни обикалят в същата посока, в която се върти и Сатурн.

Две от луните са по-близо до планетата и им отнема около две години, за да обиколят веднъж около Сатурн. Всяка по-далечна ретроградна луна и една от луните въртящи се в посоката на Сатурн, обикалят планетата за повече от три години.

„Проучването на орбитите на тези луни може да разкрие техния произход, както и информация за условията около Сатурн в момента на неговото формиране“, обяснява Шеппард.

Външните луни на Сатурн изглежда са разделени в три различни групи по отношение на наклоните на ъглите, под които обикалят около планетата. Две от новооткритите луни от ретроградните се вписват в група от външни луни с наклони от около 46 градуса, наречени група на инуитите, като за имената им е използвана инуитската митология. Тези луни може би някога са представлявали една по-голяма луна, която се е разпаднала в далечното минало.

По същия начин новообявените ретроградни луни имат сходни наклони с други известни досега ретроградни луни на Сатурн, което показва, че те също са вероятни части от някога по-голяма родителска луна, която е била разбита. Тези ретроградни луни са в Норската група, (това са северно-германски племена от ранното средновековие), като имената на луните идват от Норската митология. Една от новооткритите ретроградни луни е най-отдалечената известна луна на Сатурн.

„Този вид групиране на външни луни се наблюдава и около Юпитер, което показва, че са възниквали жестоки сблъсъци между луни в системата на Сатурн или с външни обекти, като преминаващи астероиди или комети“, обяснява Шеппард.

Другата от откритите луни, които се въртят в посоката на Сатурн, има наклон от близо 36 градуса, което е подобно на другото известно групиране на вътрешни луни около Сатурн, наречено Галска група. Тази група обаче, обикаля много по-далеч от Сатурн, отколкото която и да е от другите луни, което показва, че може да е извадена навън с времето или да не е свързана с по-вътрешното групиране на луните, въртящи се в посоката на Сатурн.

Ако има значително количество газ или прах, когато по-голяма луна се разпадне и създаде тези струпвания от по-малки лунни фрагменти, ще има силно фрикционно взаимодействие между по-малките луни и газа и праха, което ще доведе до спираловидното им падане върху планетата.

„В младостта на Слънчевата система Слънцето е било заобиколено от въртящ се диск от газ и прах, от който са родени планетите. Смята се, че подобен газов и прашен диск е заобикалял и Сатурн по време на неговото формиране“, казва Шеппард. „Фактът, че тези новооткрити луни са били в състояние да продължат да обикалят около Сатурн, след като техните родителски луни се разделили, показва, че тези сблъсъци са възникнали след като процесът на формиране на планетата е бил цялостно завършен и дисковете вече не са били фактор.“

Новите луни бяха открити с помощта на телескопа Subaru на върха Mauna Kea в Хавай. В наблюдателния екип влизат Шеппард, Дейвид Джиит от UCLA и Ян Клейна от Университета на Хаваи.

„Използвайки някои от най-големите телескопи в света, ние сега завършваме инвентаризацията на малките луни около гигантските планети“, казва Скот Шеппард. „Те играят решаваща роля, като ни помагат да определим как са се формирали и еволюирали планетите на нашата Слънчева система“.

Миналата година Шеппард откри и 12 нови луни в орбита на Юпитер, а Института Карнеги беше домакин на онлайн конкурс, за да се даде име на пет от тях.

„Бях толкова развълнуван от обема на обществената ангажираност по време на конкурса за именуване на Луните на Юпитер, че реших да направим още един конкурс, за да наименуваме тези новооткрити луни на Сатурн“, казва Шеппард. „Този път луните трябва да бъдат кръстени на гиганти от норската, галската или инуитската митология“.