В Швейцария палеонтолози от университета в Инсубрия (Италия) направиха впечатляващо откритие – вкаменелост на морско влечуго на 240 милиона години, при която са запазени не само скелетът, но и меки тъкани, включително кожа с ясно различими люспи.

Това е първият известен екземпляр от лариозавър, чиято кожа е достигнала до наши дни в почти непокътнат вид.

Резултатите от изследването са публикувани в Swiss Journal of Palaeontology.

Влечугото е живяло през средния триас (преди около 247–235 милиона години), малко след катастрофалното пермско измиране, когато океаните са били почти лишени от конкуренти и богати на храна.

В такива условия малките водни влечуги лесно са усвоявали нови ниши и са еволюирали бързо.

Новият екземпляр се оказа изключително ценен за учените, тъй като меките тъкани обикновено изчезват, оставяйки след себе си само кости.

Кожата е запазена под формата на тънък въглероден филм, който ясно показва формата на люспите и ципестите крайници.

Палеонтолозите са успели да измерят очертанията на тялото, мускулатурата и формата, за да възстановят стила на плуване на лариозавъра.

Уникалността на находката се крие в детайлите на кожата и предните лапи.

Резултатите показват, че лариозавърът е използвал предните си крайници за по-активно придвижване във водата.

Структурата на тялото и мускулатурата предоставят рядка възможност да се разбере как тези същества са плували и са се адаптирали към живота в океана.

Цялото тяло е било покрито с люспи, за разлика от плезиозаврите, при които те са се срещали само по крайниците.

Изследователите отбелязват, че ципестите предни и задни крайници са функционирали като плавници. С тяхна помощ влечугото е можело да ускорява във водата с кратки, мощни тласъци, напомнящи движенията на съвременните тюлени.

Защо кожата се е запазила толкова добре

Кожата е успяла да се съхрани благодарение на необичайната среда в Монте Сан Джорджо. Слабата циркулация на водата, ниското съдържание на кислород и специфичният химичен състав са забавили значително разлагането на тъканите.

Загиналите животни бързо са били покривани с утайки, което е предпазило меките тъкани от лешояди и микроби, и благодарение на това те са се запазили до наши дни в почти непокътнат вид.

Изследването е проведено с помощта на високопрецизна фотография и сканиране, което позволява изучаването на най-малките детайли на люспите и мускулните захващания.

Тези наблюдения поставят под съмнение предишните представи за нотозаврите, към които принадлежи този подвид лариозаври, според които за основен двигател във водата се е смятала опашката.