Учени откриха нови вкаменелости близо до град Сидмът в Девън, които вече се смятат за най-древните намирани някога.

Анализът показва, че фосилизираните кости са на повече от 241 милиона години.

Вкаменелостите са открити близо до град Сидмът в Девън.

Новият вид влечуго е наречен Agriodontosaurus helsbypetrae и учените смятат, че е било насекомоядно влечуго, живяло на Земята преди повече от 241 милиона години през средния триас.

Известно е, че животното е принадлежало към групата на лепидозаврите, която включва змии, гущери и животно, наречено туатара.

Според учените новият вид показва, че еволюцията на тези животни е била напълно различна от това, което се смяташе досега, пише Natural History Museum.

Нов обрат в еволюцията на гущерите

Според ръководителя на изследването, Дан Марк от университета в Бристол, днес съществуват над 12 000 вида лепидозаври, което ги прави най-богатата на видове група сухоземни гръбначни животни. Трудно е обаче да се каже откъде произхождат, тъй като крехките кости на ранните им предци са податливи на увреждане или разрушаване.

Към момента агриодонтозавърът е най-древният известен представител на тази група.

Всъщност той е с около 7 милиона години по-стар от всеки друг известен лепидозавър.

От друга страна, вкаменелостта изненада учените, тъй като ѝ липсват някои ключови характеристики, присъщи на ранните лепидозаври, като например зъби на небцето.

Авторите на изследването също така отбелязват, че вкаменелостите на агриодонтозавъра не приличат на нищо, открито досега – те са накарали учените да преосмислят еволюцията на гущерите, змиите и туатарата.

Този екземпляр не само предоставя важна информация за черепа на прародителя на всички лепидозаври, но и разширява познанията ни за туатарата.

С какво са се хранили агриодонтозаврите?

Агриодонтозавърът е не само най-древният известен лепидозавър, но и най-ранният известен ринхоцефал – група гущероподобни животни, чийто единствен оцелял представител е туатарата.

Известно е, че туатарата използва зъбите си, за да пробива екзоскелетите на насекомите и да ги разкъсва, и е напълно вероятно агриодонтозавърът да е правил нещо подобно.

Вкаменелите зъби на древното животно са значително по-големи от тези на неговите роднини, което дава и името на вида, тъй като Agriodontosaurus в превод от старогръцки означава „гущер със свирепи зъби“.

Изследователите предполагат, че тези гигантски гущери вероятно са се хранили с големи насекоми като хлебарки, щурци и скакалци.

Големите очни кухини на агриодонтозавъра предполагат, че той е намирал добре плячката си, а добрият слух вероятно му е помагал в лова.

След като хванел безгръбначните, агриодонтозавърът ги държал здраво в устата си благодарение на силните си челюстни мускули и език, а след това използвал зъбите си, за да разрязва насекомите.

Изненада в еволюцията на лепидозаврите

Изследванията показват, че еволюционният път на лепидозаврите се е оказал не съвсем такъв, какъвто са смятали учените. Според съавтора на изследването, д-р Дейвид Уайтсайд, детайлното сканиране на вкаменелостта е показало необичайните характеристики на агриодонтозавъра.

Преди се е смятало, че първите лепидозаври са притежавали някои ключови характеристики на съвременните змии и гущери, наследени от тези животни.

Към тях спадат частично съчленен череп, зъби на небцето и процеп между костите на черепа, известен като отворена темпорална дъга.

Това би позволило на животните да движат независимо различни части на черепа, за да разтягат челюстите си и да поглъщат много по-едра плячка.

Агриодонтозавърът обаче надмина очакванията, притежавайки само една от тези три характеристики.

Новата вкаменелост обаче няма зъби.

Това предполага, че тези характеристики може да са се проявявали многократно в хода на еволюцията на животните, а не да са наследени от общ прародител.