Откриха нов антибиотик с помощта на бактерия в човешкия нос
Последно: 19 юни 2024 г. в 10:22
Учени от университета в Тюбинген, Германия обявиха, че са открили нов клас антибиотици. Източникът за тях е бактерия, живееща в човешкия нос. Повечето антибиотици са разработени на базата на защитни механизми, които други организми развиват срещу бактериални инфекции. Например пеницилинът, първият открит антибиотик, е разработен от плесени. Много други антибиотични лекарства са получени чрез лека промяна на молекулната структура на налични в природата естествени антибиотици. Такъв е и Ампицилинът, един от най-популярните антибиотици, дериват на пеницилина.
Да се откриват нови антибиотици става все по-трудно, затова най-новият клас антибиотици е открит преди 30 години.
Бактериите постепенно развиват резистентност към антибиотиците и лекарите се страхуват, че ще дойде време, когато много „супер бактерии“ ще са устойчиви на повечето или дори на всички антибиотици. Затова през последните години различни изследователски колективи се опитват да разработят нови класове антибиотици.
Екипът от университета в Тюбинген е най-близо до успеха. Учените са разработили изцяло нов антибиотик наречен lugdunin. Той е получен на базата на бактерия, живееща в човешкия нос. 30% от хората имат в носа си бактерия, наречена Staphylococcus aureus. Според изследователите, много хора, които не я притежават имат вместо нея подобна бактерия, наречена Staphylococcus lugdunensis. Експериментирайки с нея в лаборатория учените са идентифицирали единичен ген, който създава новия антибиотик, наречен lugdunin.
Тестовете върху опитни мишки са показали, че lugdunin може да въздейства върху кожни бактериални инфекции, дори когато бактериите са резистентни на други антибиотици.
Има още доста проблеми пред lugdunin, преди да бъде допуснато използването му при хора. По-важното обаче е, че учените от университета в Тюбинген са убедени, че могат да бъдат извлечени много други антибиотици от човешкото тяло. Има около 1000 вида бактерии, които нормално населяват тялото на човека. Всяка от тях може да е ключ към бъдещ медицински пробив.
