Космическият телескоп James Webb е открил обект, който може да се окаже най-ранната известна на науката галактика във Вселената.

За да бъде потвърден този рекорд обаче, са необходими още изследвания.

Потенциалното откритие е направено по време на търсене в данните от JWST на отдалечени обекти, формирали се в ранния етап от историята на нашата Вселена.

Джовани Гандолфи от университета в Падуа и неговите колеги разкриват подробности в статия за Astronomy & Astrophysics.

Колкото по-далеч е една галактика от Земята, толкова повече време е необходимо на светлината ѝ, за да достигне до нас. И толкова по-силно тя се измества към червения край на спектъра поради разширяването на пространството – свойство, известно като червено отместване.

Към днешна дата най-ранната потвърдена галактика, открита от JWST и наречена MoM-z14, има червено отместване от 14,4.

Това означава, че светлината от нея, която виждаме сега, е започнала своето пътуване, когато Вселената е била на 280 милиона години.

Авторите на изследването съобщават за удивителен обект с червено отместване 32 – тоест, ако това е галактика, ние я виждаме такава, каквато е била само 90 милиона години след Големия взрив.

Кандидат-галактиката е получила името Капотауро, в чест на планина в Италия.

Според Гандолфи Капотауро може да се окаже най-далечната галактика, виждана някога, във „времеви отрязък, който съответства на периода на формиране на първите звезди и черни дупки във Вселената“.

Екипът стига до този извод, след като забелязва малка точка в дълбокото небесно проучване на JWST, която изглежда като далечна галактика.

Нейното червено отместване, изчислено с помощта на различни филтри на телескопа, достига 32.

Ако това е вярно, обектът може да бъде изключително млада галактика в процес на формиране или нещо още по-необичайно, като например първична черна дупка, заобиколена от плътна атмосфера – хипотетична квазизвезда.

Капотауро изглежда необичайно ярка за далечна галактика.

Светимостта ѝ е сравнима с гореспоменатата MoM-z14, която има много по-малко червено отместване.

Ако изчисленията са верни, това предполага маса от около един милиард пъти по-голяма от слънчевата. Това надхвърля теоретично допустимото за толкова ранна възраст на Вселената.

За да достигне такава маса, ефективността, с която галактиката превръща газ в звезди, би трябвало да е близо до 100%, казва Нича Литчочавалит от Националния астрономически изследователски институт на Тайланд.

И допълва: „Това означава, че нито една звезда не може да експлодира“.

Моделирането обаче показва, че е възможен показател от не повече от 10–20%.

„Мисля, че тук нещо не е наред“, обобщава тя.

Ако не е галактика, обектът може да е кафяво джудже – неуспяла звезда – или планета-самотник в нашата Галактика, попаднала в полезрението на JWST.

Според Гандолфи и двете обяснения също са интересни, защото това би било особено отдалечено и студено кафяво джудже или планета – на разстояние до 6000 светлинни години и с температура близка до стайната.

„Това може да е един от първите субзвездни обекти, образували се някога в нашата Галактика“, казва астрономът.

За да се разбере със сигурност, ще е необходимо допълнително време на JWST за детайлен анализ на светлината от обекта.

Литчочавалит, макар и да клони към версията, че това не е галактика, смята такава допълнителна проверка за полезна.

„Ако това е галактика с червено отместване 32, тогава много от нещата, които сме мислили досега, ще се окажат грешни“, добавя Литчочавалит.