Открита е уязвимост в механизма за възстановяване на ДНК на раковите клетки

Учените са открили скрит механизъм за възстановяване на туморна ДНК. Експерименти показват, че този трик може да се използва срещу раковите клетки, за да се блокира тяхното възстановяване.

Новият подход може да се приложи за борба с различни видове тумори.

ДНК вътре в клетките търпи постоянни увреждания. Най-сериозният вид увреждане е двойноверижното разкъсване, когато и двете вериги на ДНК са увредени едновременно.

Здравите клетки обикновено могат да поправят тези разкъсвания, използвайки високопрецизни системи за възстановяване. Когато обаче тези системи се провалят, клетките понякога прибягват до по-малко прецизен метод за възстановяване.

Учени от Института Скрипс са изследвали кога и как се активира този път за възстановяване.

Оказва се, че процесът може да бъде обърнат срещу раковите клетки, които разчитат на него за оцеляване.

R-бримки – усукани нишки от генетичен материал – са открити като основата на този скрит механизъм, наподобяващи „топки“ от РНК и ДНК.

В предклинични модели учените са работили с мутацията SETX при рак и са открили, че по време на пик в увреждането на ДНК, клетката активира механизъм за авариен ремонт, наречен BIR.

BIR обикновено поправя увредените нишки на ДНК по време на репликация, но може да действа и като резервна система за двойноверижни разкъсвания.

Проблемът е, че BIR копира ДНК много бързо, което често води до грешки.

„Тази операция е подобна на екип за авариен ремонт, който работи интензивно, но прави повече грешки“, твръди съавторът на изследването Сяохуа Ву.

Допълнителни експерименти показват, че клетките с мутацията SETX зависят от три протеина, свързани с BIR: PIF1, RAD52 и XPF.

Тези протеини не изпълняват критична функция за здравите клетки, което ги прави потенциална мишена за борба с раковите клетки.

Важно е да се отбележи, че мутацията SETX не е най-често срещаната мутация при ракови заболявания, но много тумори натрупват R-бримки чрез други механизми.

Следователно, този подход би могъл да бъде полезен при лечението на различни видове рак, независимо от специфичната генетична мутация.

В момента изследователите тестват новата стратегия в различни модели на рак.