Затвори x
IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Доказаха движение на мантийна вълна дълбоко под Америка

30 юли 2025 г. в 12:14
Последно: 30 юли 2025 г. в 12:32

Дълбоко под Нова Англия, в североизточната част на Америка, се движи обширен „участък“ от аномално гореща скална маса.

Това сочат резултатите от ново изследване, публикувано в списание Geology.

Учените са изследвали област, широка около 350 км, и дълбока приблизително 200 км, под Апалачите, известна като Северна Апалачска аномалия (SAA).

Според тях, това е част от бавно движеща се мантийна вълна, причинена от тектонични събития преди повече от 90 милиона години.

Вълната е следствие от отделянето на Гренландия от Америка преди 80 милиона години.

„Терминът „мантийна вълна“ се отнася до новооткрита верижна реакция от конвективни нестабилности в мантията, предизвикана от разцепването на континента. Не става дума за вълна в буквалния смисъл, а за деформация на мантийния материал, разпространяваща се подобно на вълна“, обяснява професор Том Гернон, специалист по геодинамика от университета в Саутхемптън.

Миналата година теорията за „мантийните вълни“ беше финалист за наградата „Пробив на годината“ на списание Science.

Откритието променя представите на геолозите за източната част на САЩ – регион, дълго време смятан за тектонично стабилен. И може да обясни защо част от Апалачите бавно се издигат в продължение на милиони години.

Какво представлява Северната Апалачска аномалия днес?

Представете си компютърна томография на Земята. Геолозите са направили точно това с помощта на сеизмична томография – метод, който проследява разпространението на сеизмични вълни през земните пластове.

Под Ню Хампшир те са открили огромен, бавно движещ се „балон“ от горещ материал.

Такива аномалии обикновено се срещат в близост до вулкани или на границите на тектоничните плоч. Но в Нова Англия няма нито едното, нито другото.

Първоначално експертите предполагаха, че SAA е причинена от конвекция на границата на литосферата. Но това не обясняваше защо горещата зона се намира толкова дълбоко в Земята, под мощни древни скали.

„Капка“ от далечното минало

Новата теория описва SAA като нестабилност на Рейли-Тейлър. Процес, при който тежка, студена скала започва да потъва в гореща, пластична маса, принуждавайки нагорещения материал да се издига под формата на мантийно течение.

Най-интересното е, че този процес вероятно е започнал не под Нова Англия, а в района на Лабрадорско море. Там, където Северна Америка е започнала да се отделя от Европа преди повече от 120 милиона години.

„Когато континентът се разтяга, под рифта се образува пространство, което бързо се запълва с течната астеносфера“, казва Гернон.

Това поражда ефект на домино: фрагменти от литосферния „корен“ последователно се откъсват и потъват, мигрирайки навътре в континента.

Скоростта им на движение – около 20 км за милион години – съвпада идеално с текущото положение на SAA.

Не е единствената аномалия

SAA може да е част от по-мащабна верига. На юг се намира Централната Апалачска аномалия (ЦАА), вероятно представляваща по-ранна „капка“, свързана с началото на разцепването на Лабрадорско море преди 135 милиона години.

Заедно тези аномалии формират мантийна вълна – скрито, дълбочинно смущение, бавно разпространяващо се на запад като верижна реакция.

Тази концепция помага да се обясни издигането на плата, сеизмичността и дори древния вулканизъм в геологически „мъртви“ зони.

Влияние върху повърхността

Въпреки че SAA се намира дълбоко, нейното съществуване може да обясни многовековното издигане на Апалачите.

Поради сухия климат и ниската ерозия обаче, не са наблюдавани забележими промени в релефа напоследък.

По-ранни нестабилности, например, свързани с ЦАА, може да са повлияли по-силно на ландшафта преди милиони години. Характерът на тези аномалии предполага, че подобни мантийни процеси са се повтаряли, като постепенно са се измествали навътре в континента.

Поради липсата на сеизмични данни на север – Нюфаундленд, заливът Сейнт Лорънс – все още не е известно дали съществуват други подобни „капки“ по тази траектория. Но евентуалната им връзка сочи към скрита система от мантийна активност под източния край на Северна Америка, пише universemagazine.

Категории на статията:
Явления