Първият произведен в България спътник излита в орбита преди 44 години

На 7 август, с подкрепата на Съветския съюз, в орбита е изстрелян първият спътник, проектиран в социалистическа България.
Спътникът разполага с комплекс от 11 научни инструмента, както и с две слънчеви батерии, произвеждащи повече от 2 kW мощност.
Херметически затвореният корпус позволява поддържането на зададен термичен режим, като по този начин осигурява необходимото ниво на точност на наблюдението.

Устройството, предназначено за изследване на земната йоносфера, нейното магнитно поле и взаимодействието ѝ със слънчевия вятър, е наречено Интеркосмос-България-1300.
На 7 август 1981 г. Интеркосмос-България-1300 излита от стартова площадка № 43/3 под обтекателя на ракета Восток-2М.
Той е успешно изстрелян в целева близкополярна орбита с наклон 81,2°, където в продължение на няколко години събира данни за магнитосферата.
По-специално, чрез измерване на температурата и концентрацията на електрони, определяне на параметрите на електромагнитните полета и записване на промените в плазмените потоци.
Данните, събрани от българските устройства, все още служат като източник на открития – обработката им все още не е приключила.
Две години по-късно в Ксмоса беше изстрелян „Союз-33“, на борда на който, заедно с Николай Рукавишников, беше и първият космонавт на България – Георги Иванов.